Робин Кук - Заплаха

Вниманието му привлече голям домашен фризер, до който бяха изправени метални бутилки с течен водород. Очевидно беше пригоден да работи с този охладител, който позволяваше температури до минус петдесет градуса.

Направи опит да го отвори, но той се оказа заключен.

Вдигна глава и се ослуша. Откъм дъното на помещението долиташе приглушен шум, подобен на кучешки лай. Пристъпи към нещо като барака от ламинирани плоскости, скована в ъгъла. От горната й част излизаше ламаринен отдушник, далечният край на който пронизваше стъклото на прозореца. Протегна ръка и внимателно побутна тясната врата. Лъхна го неприятна миризма, придружена от дружен лай. Напипа електрическия ключ и го щракна. Бараката се оказа пълна с метални клетки. В част от тях имаше кучета и котки, но преобладаваха най-вече мишките. Очите на животните се заковаха с очакване върху лицето му, кучетата размахаха опашки.

Затвори вратата и озадачено поклати глава. Мъжът със скиорското яке май ще се окаже някакъв смахнат микробиолог, рече си той. Изобщо не пожела да си представи какви опити се вършат с тези животни…

Остро свистене на електромотор го накара да подскочи. Моментално разбра, че се е задействал асансьорът. Хукна обратно, търсейки изхода. Беше забравил да го локализира, привлечен от неочакваната гледка на тази странна лаборатория. Скоро го откри, но асансьорът вече наближаваше петия етаж.

Първата му мисъл беше да се скрие на таванската площадка, да изчака там хазяина на този странен апартамент, а след това да хукне надолу по стълбите. Но времето за подобна операция беше малко. Другата възможност беше да напусне апартамента оттам, откъдето беше проникнал в него — през прозореца. Но още преди да направи и крачка назад, асансьорът спря и вратата се вдигна нагоре с метален звън.

Трябваше му незабавно укритие, най-добре близо до вратата на хола. На около три метра от себе си видя някаква обикновена дървена врата, хукна към нея и рязко я отвори. Оказа се, че това е банята. Влезе вътре и се спотаи. Единствената му надежда беше мъжът с якето да няма естествени нужди, поне за момента.

Бравата на входната врата изщрака. Непознатият влезе и заключи след себе си, стъпките му заглъхнаха към вътрешността на апартамента.

Колебанието на Джак продължи само секунда. Опита се да изчисли колко време ще му отнеме да се промъкне до входната врата и да я отключи. Трябваше да стигне до стълбището, нищо повече. Беше сигурен, че ще успее да избяга на човека с якето, просто защото редовните занимания по баскетбол го поддържаха в отлична форма.

Открехна вратата с безкрайно внимание. Ослуша се, но в апартамента цареше пълна тишина. Отвори още малко, колкото да провре главата си.

Оттук се виждаше почти цялата лаборатория. Всичко беше спокойно. Наведе се още малко и успя да разгледа входната врата. Беше залостена с резе, както очакваше. Изпусна въздуха от гърдите си и безшумно се плъзна навън. От вратата го деляха само няколко крачки. Измина ги без проблеми, дясната му ръка хвана топката на бравата, а лявата потърси резето. И в този момент разбра, че е попаднал в капан. Резето нямаше топка, вратата можеше да се отвори само с ключ!

Паниката не му попречи да се върне обратно в банята. Там обаче го обзе чувство на черно отчаяние, сякаш бе едно от животинчетата в железните клетки оттатък. Нямаше на какво да се надява, освен мъжът със скиорското яке да напусне апартамента без да се отбива в банята. Но не стана така. Само няколко минути по-късно стъпките му спряха пред банята, вратата рязко се отвори. Мъжът влезе и почти се блъсна в Джак. И двамата ахнаха от изненада.

Джак потърси някакви разумни доводи, но мъжът рязко се дръпна назад и затръшна вратата. Цялото помещение се разтърси, завесата над ваната се откачи и падна на пода.

Джак протегна ръка към топката на бравата и полетя напред. Страхуваше се, че онзи ще го заключи. Рамото му влезе в съприкосновение с вратата, която рязко се отвори. Озова се в коридора, едва успял да запази равновесие. Очите му нервно огледаха помещението, но мъжът не се виждаше никъде.

Лишен от избор, Джак хукна към отворения прозорец на кухнята. Но стигна само до хола. Мъжът беше там. Ръката му измъкна голям пистолет от чекмеджето на масичката, дулото се насочи в гърдите на Джак. Гласът, с който му заповяда да не мърда, потрепваше от напрежение.

Джак веднага се подчини, дори вдигна ръце. Насоченото в гърдите му оръжие просто не предлагаше други варианти.