Робин Кук - Заплаха

— Какво търсиш тук? — изръмжа мъжът. Косата падаше над очите му и той направи рязко движение, за да я отметне назад.

Джак помнеше този характерен жест. Човекът насреща му беше Ричард, старши-лаборантът на „Манхатън Дженерал“.

— Отговаряй! — изръмжа Ричард.

Джак изпъна ръце над главата си, а съзнанието му отчаяно търсеше отговор, който би задоволил въоръжения мъж срещу него. Не успя. В главата му цареше тотално объркване, не беше в състояние да промълви дори една дума.

Очите му бяха заковани в дулото на пистолета, което зееше на не повече от метър от гърдите му. Ясно забеляза потрепването му, а това означаваше само едно: Ричард е възбуден и поведението му трудно можеше да се предвиди…

— Ако не отговориш, ще те застрелям! — просъска лаборантът.

— Разследвам! — задавено рече Джак. — Аз съм медицински следовател!

— Глупости! — сряза го Ричард. — Медицинските следователи не влизат с взлом в чужди жилища!

— Не съм влязъл с взлом — поясни Джак. — Прозорецът беше отворен…

— Все едно! — гневно отсече Ричард. — Важното е, че си се промъкнал тук без разрешение!

— Не можем ли да поговорим спокойно? — погледна го с надежда Джак.

— Ти ли изпрати фалшивия пакет? — рязко попита Ричард.

— Какъв пакет? — учуди се престорено Джак.

Очите на старши лаборантът пробягаха по масата, после отново се върнаха на Джак.

— Дори униформа си облякъл! — процеди той. — Това означава предварителна подготовка, нали?

— Какво говориш? — усмихна се насила Джак. — Винаги се обличам така, когато не съм на работа…

— Глупости! — отсече отново Ричард и махна с пистолета към един от диваните: — Сядай там!

— Добре де — подчини се Джак. — Не е нужно да крещиш… — Първоначалният шок отмина и вече беше в състояние да мисли.

Ричард отстъпи заднишком към шкафа с оръжията, очите му не слизаха от лицето на Джак. Бръкна в джоба си, извади някакви ключове и се опита да отключи шкафа без да гледа.

— Да ти помогна ли? — предложи Джак.

— Млъквай! — изрева лаборантът и ключовете в ръката му затрепериха. Най-сетне улучи процепа на малката брава, ръката му започна да тършува във вътрешността на шкафа и се появи навън с чифт белезници.

— Умно от твоя страна — отбеляза Джак. — Във всяка къща трябва да има подобна вещ…

Ричард мълчаливо се насочи към него. Пистолетът сочеше право в гърдите му.

— Имам едно предложение — рече Джак. — Звъним в полицията, аз си признавам всичко и те ме арестуват. Така най-лесно ще се махна от главата ти…

— Млъквай! — изръмжа онзи и му направи знак да стане. Джак побърза да се подчини и отново вдигна ръце.

— Натам!

Главата на Ричард кимна към лабораторията.

Джак започна да се отдалечава на заден ход. Страхуваше се да отмести очи от пистолета. Ричард тръгна подире му, белезниците в лявата му ръка тихо подрънкваха.

— До колоната, с лице към нея! — рязко заповяда той. Джак се обърна.

— Прегърни я с две ръце!

Джак се подчини. В следващия момент белезниците се сключиха около китките му. Беше прикован.

— Имаш ли нещо против да седна? — попита той.

Ричард не отговори и с бърза крачка се отдалечи навътре в жилището. Джак бавно се отпусна на пода. Бързо откри, че най-удобно ще му бъде, ако плъзне и краката си от двете страни на колоната.

Чу лекото почукване на телефонни бутони. Помисли да изкрещи за помощ в момента, в който оттатък вдигнат, но после се отказа. Ричард беше толкова нервен, че като нищо можеше да натисне спусъка. Освен това онзи насреща едва ли ще бъде впечатлен от виковете му за помощ…

— Джак Степълтън е тук! — нервно извика в слушалката Ричард. — Пипнах го в шибаната баня! Научил е за лабораторията „Фрейзър“ и е побързал да си навре носа! Да, сигурен съм! Също като оная патка Бет Холдърнес!…

Чул името на убитата лаборантка, Джак усети как косъмчетата на врата му настръхват.

— Не ми казвай да се успокоя! — кресна Ричард. — Положението е извън контрол! Знаех си аз, че не трябва да се забърквам! Идвай веднага, защото проблемът е и твой!

Слушалката шумно се затръшна. Миг по-късно Ричард отново се появи, този път без оръжие.

Изправи се на крачка от Джак и заплашително изръмжа:

— Как разбра за „Фрейзър“? Не ме лъжи, защото знам, че ти си изпратил фалшивия пакет!

Джак вдигна глава. Зениците на човека срещу него бяха неестествено разширени. В следващата секунда той замахна и му нанесе силен удар с отворена длан. От устните на Джак се проточи тънка струйка кръв.