Робин Кук - Криза

— Госпожица Лиона Ратнър зад катедрата, моля.

Бостън, Масачузетс

Сряда, 7 юни 2006 г.

3:25 след обед

Джак се изви. Проявяваше умерен интерес към тази кучка, която — отхвърлена от любовника си — се бе превърнала в заядлива кавгаджийка. След като прочете пикантните й клетвени показания, той беше сигурен, че разпитът й ще бъде истинско шоу.

Лиона прекоси залата и заобиколи, без да се колебае, централните редове. В контраст с описанията, които Крейг бе направил на секси дрешките й, сега тя демонстративно бе облякла тъмносин панталон и сако с бяла блуза, закопчана до врата. Джак предположи, че го е направила по внушение на Фасано. Единственият намек за обичайния й стил бяха сандалите с неестествено високи токове, които правеха походката й малко несигурна.

Макар облеклото й да бе скромно, Джак на мига схвана какво е привлякло Крейг. Чертите й не бяха нещо особено, нито пък сламената й, явно изрусена коса с тъмни корени. Но кожата й беше гладка и сияеща. Тя бе олицетворение на млада чувственост, безочливо демонстрирана.

Лиона дръзко поклати глава. Знаеше, че я наблюдават и това й харесваше.

Джак се осмели и хвърли поглед по посока на Алексис. Лицето й беше като изсечено от камък, устните — здраво стиснати. Той си помисли, че тя се стяга за онова, което предстои. И наистина, от онова, което беше прочел в показанията, сестра му определено щеше да има нужда от вътрешни сили.

Приставът подаде библията, когато Лиона вдигна дясната си ръка нагоре.

— Заклевате ли се да говорите истината, цялата истина и само истината в името на Бога?

— Заклевам се — каза Лиона с леко носов глас. Тя погледна скромно към съдията през тежко гримираните си мигли, докато се изтегляше към свидетелската ложа.

Тони се качи през това време на подиума и подреди бележките си. След това мушна единия си крак между решетките на месинговия парапет, очевидно по навик, и започна направо. Първо представи кратка биография: къде е родена (Ривиър, Масачузетс); къде е завършила гимназия (Ривиър, Масачузетс); къде е живяла в последно време (Ривиър, Масачузетс).

Докато Лиона отговаряше на тези безобидни първоначални въпроси, Джак имаше възможност да я наблюдава. Забеляза, че тя и Тони имат еднакъв акцент, който напомняше повече бруклински, отколкото бостънски. Забеляза също така повече от личностните черти, които Крейг бе описал: самоувереност, гордост и своенравност. Това, което обаче предстоеше да види, бе неочакваната й сприхавост.

— Нека сега поговорим за връзката ви с вашия шеф, д-р Крейг Бауман — каза Тони.

— Възражение! — обади се Рандолф. — Не е по темата.

— Моля адвокатите да се приближат — нареди съдия Дейвидсън раздразнено.

Тони кимна на Лиона и последва Рандолф.

Съдията насочи вниманието си към Тони.

— Най-добре това да не се окаже някоя добре прикрита фалшификация; искам отново да получа гаранции, че цялата тази помия има отношение към случая на ищеца. В противен случай процесът ще се превърне в цирк и това най-вероятно ще докара присъда за доктора.

— Това са абсолютни глупости. Свидетелят ще докаже, че д-р Бауман не се е канел да посреща Пейшънс Станхоуп в болницата, поради естеството на техните отношения и плановете им за вечерта.

— Добре. Възнамерявам да ви отпусна достатъчно въжето, като се надявам да не се обесите сам на него. Ще позволя на свидетелката да говори за личните им взаимоотношения по причина, която веднъж вече обясних, а именно — увереността, че доказателствената стойност на тези показания превишава по значение предварително създаденото мнение. — Съдията свали очилата си и махна с тях към Рандолф. — Колкото до загрижеността на защитата, ще ви позволя неограничена възможност, когато разпитвате противната страна, което господин Фасано ще трябва да уважи. А сега, като имате всичко това предвид, продължавайте нататък. Тези прекъсвания между вас ме изнервиха до смърт. Разбрахте ли?

— Да, Ваша чест — отговориха двамата едновременно. После се завъртяха на токове и се върнаха по местата си.

— Възражението се отхвърля — съобщи съдия Дейвидсън за протокола. — Продължете с разпита на госпожица Ратнър.

— Госпожице Ратнър — започна Тони. — Можете ли да разкажете на съда за отношенията ви с д-р Бауман?

— Разбира се. Както казах преди, бях просто една от служителките. Но преди около година забелязах, че д-р Бауман ми е хвърлил око. Разбирате какво искам да кажа, нали?