Робин Кук - Криза

— Беше ли удовлетворена Пейшънс от тези препоръки?

— Не. Тя искаше антибиотик, но д-р Бауман отказа. Обясни, че нямало нужда.

— Тя спази ли лекарските препоръки?

— Аз не знам какви лекарства е вземала, но в края на краищата тя стана от леглото. Помислих си, че прави добре. След това, около пет, тя ми каза, че отива отново да си легне.

— Какво се случи после?

— Към седем внезапно ме извика в спалнята си. Искаше отново да се обадя на доктора, тъй като се чувствала ужасно.

— Имаше ли същите оплаквания, както сутринта?

— Не, бяха определено по-различни.

— Какви? — попита Тони.

— Гръдна болка, каквато бе получила час преди това.

— Различна от коремната болка, от която се е оплаквала сутринта?

— Съвсем различна.

— И какво друго?

— Беше вяла, повръщаше й се. Едва успя да седне, каза че се сковава и има чувството, че се носи в безтегловност и че диша трудно. Беше много зле.

— Положението изглежда наистина е било лошо. Сигурно сте се изплашили.

— Чувствах се объркан и разтревожен.

— Така-а-а — проточи Тони за повече драматизъм. — Вие се обадихте на доктора и какво ви каза той?

— Казах му, че Пейшънс е много болна и че трябва да постъпи в болница.

— И как отговори д-р Бауман на настойчивата ви молба да отидете в болницата незабавно?

— Поиска да му опиша симптомите й.

— И вие го направихте? Изредихте му ги така, както сега ги казахте пред нас?

— Почти дума по дума.

— И какъв беше отговорът на д-р Бауман? Каза ли ви да позвъните за линейка и да се срещнете с него в болницата?

— Не. Продължи да ми задава още въпроси, както и това, че трябва да се върна при Пейшънс и да я питам.

— Нека да видим дали съм разбрал правилно. Вие му казвате, че съпругата ви е в ужасно състояние, а той ви кара да се връщате при нея безброй пъти, за да разберете отделни подробности. Това ли ни казвате?

— Точно това.

— През целия този период на разпитване и отговаряне, докато тече ценно време, изразихте ли отново мнението си, че тя трябва да бъде откарана в болница без отлагане?

— Да, направих го. Бях ужасен.

— Не би могло да е иначе, тъй като съпругата ви е умирала пред очите ви.

— Възражение! — каза Рандолф. — Спорно и преднамерено спрямо клиента ми.

— Приема се — каза съдията. Той погледна към журито. — Моля да пренебрегнете последното изречение на господин Фасано и то да не оказва влияние върху решенията ви по делото. — Той насочи вниманието си към Тони: — Предупреждавам ви, адвокат, няма да толерирам подобни коментари.

— Извинявам се на съда — каза Тони. — Емоциите затъмняват преценката ми. Няма да се повтори.

Алексис се наведе към Джак.

— Тони Фасано ме плаши. Хитър е. Знаеше много добре какво прави.

Джак кимна. Това тук приличаше на уличен бой.

Тони Фасано се приближи към масата на ищеца и си взе чашата с вода. Погледът на Джак улови бързото му намигане към Рене Релф.

Когато се върна обратно на подиума, Тони продължи:

— По време на телефонния ви разговор с д-р Бауман, докато съпругата ви е била смъртно болна, той спомена ли пред вас думата „сърдечна криза“?

— Да. Каза, че според него е налице сърдечна криза.

Джак забеляза, че Крейг се навежда към Рандолф и шепне нещо на ухото му. Рандолф кимна.

— Така — кимна Тони. — Когато д-р Бауман е дошъл в къщата ви и е видял Пейшънс, той е действал по-различно, отколкото по телефона. Вярно ли е?

— Възражение — каза Рандолф. — Насочване.

— Приема се — кимна съдия Дейвидсън.

— Господин Станхоуп, бихте ли ни казали какво се случи, когато д-р Бауман дойде в къщата ви през нощта на осми септември миналата година?

— Беше шокиран от състоянието на Пейшънс и ми каза да извикам незабавно линейка.

— Беше ли се променило драматично състоянието на жена ви между телефонния ви разговор с д-р Бауман и пристигането му у вас?

— Не, всъщност не.

— Каза ли д-р Бауман нещо, което ви се е сторило неуместно?

— Да. Упрекна ме, че не съм описал състоянието на Пейшънс адекватно.

— Това изненада ли ви?

— Разбира се, че ме изненада. Бях му казал колко е зле и бях настоявал многократно, че трябва да бъде откарана директно в болница.

— Благодаря ви, господин Станхоуп. Мога да разбера как се чувствате в момента, когато разказвате това трагично събитие. Имам само още един въпрос. Когато д-р Бауман пристигна в онази фатална нощ как беше облечен? Можете ли да си спомните?

— Възражение: — извика Рандолф. — Няма отношение.