Робин Кук - Криза

— Чревни газове.

— Точно така! Чревни газове в разположения до далака мускул на дебелото черво, за да сме точни. Не е било сърдечна криза, нито сърдечна болка, тъй като електрокардиограмата и ензимите са били нормални и са оставали нормални при следващите изследвания.

Не е имало сърдечна криза.

Д-р Бауман е посещавал многократно Пейшънс. Всъщност, болничните картони показват средно едно посещение седмично за период от осем месеца. Спомняте ли си?

Джордан кимна, което предизвика напомняне от страна на съдията:

— Свидетелят да говори ясно и високо за пред протокола.

— Да — извика Джордан.

— Предпочиташе ли Пейшънс да бъде преглеждана в къщи?

— Да. Не обичаше да ходи в лекарския кабинет.

— Обичаше ли болниците?

— Ужасяваше се от тях.

— Значи като е правел домашни посещения, д-р Бауман е удовлетворявал нуждите и желанията на съпругата ви?

— Да, така е.

— Тъй като прекарвате по-голямата част от времето си вкъщи, сте имали често възможност да контактувате с д-р Бауман при многобройните му домашни посещения.

— Наистина — съгласи се Джордан. — Разговаряли сме при всяко негово идване и бяхме доста близки.

— Предполагам, че винаги сте присъствали, когато д-р Бауман е посещавал съпругата ви.

— Или аз, или домашната ни прислужница.

— При всеки от тези разговори с д-р Бауман, които — предполагам — са се отнасяли главно до Пейшънс, споменаван ли е терминът хипохондрия !

Джордан погледна по посока на Тони, след което се върна върху Рандолф.

— Да, споменаван е.

— Предполагам, че знаете какво означава.

Мъжът сви рамене.

— Мисля, че да.

— Има се предвид човек, прекалено съсредоточен върху нормалните усещания и функции на организма си и убеден, че показват тежки проблеми, които изискват лекарско внимание. Това ли е вашето разбиране на термина?

— Не съм в състояние да го дефинирам по същия начин, но да, така го разбирам.

— Употребявал ли е някога д-р Бауман термина по отношение на Пейшънс?

— Да.

— Използвал ли е термина в пренебрежителен контекст?

— Не, не го е правил. Каза, че е важно да се помни винаги, че хипохондриците могат да имат и реални заболявания, така както и психологически и че дори въображаемите им болести да не са реални, те въпреки това страдат.

— Преди малко, когато господин Фасано ви разпитваше, вие казахте, че състоянието на Пейшънс не се е променило драматично в периода между телефонния разговор и пристигането на д-р Бауман.

— Точно така.

— По време на разговора ви сте казали на д-р Бауман, че сте убеден, че Пейшънс има затруднения с дишането. Спомняте ли си?

— Да, спомням си.

— Казахте също, че е изглежда посиняла. Това спомняте ли си го?

— Не знам дали това са точните ми думи, но смисълът е този.

— Аз твърдя, че казахте точно това. В показанията си се съгласихте, че е било изключително близо до думите ви. Искате ли да прочетете тази част?

— Ако съм казал, че е било изключително близо до думите ми, значи е било така. Но не си спомням.

— Когато д-р Бауман е пристигнал, е заварил Пейшънс напълно посиняла и трудно дишаща. Бихте ли казали, че положението се е различавало силно от описанието, което сте дали по телефона?

— Опитвах се да направя най-доброто, което мога в трудна ситуация. Казах му съвършено ясно, че тя е много зле и че трябва да бъде прегледана в болницата.

— Още едни въпрос — каза Рандолф и изправи рамене, което подчерта внушителния му ръст. — Като вземем предвид дългата хипохондрична история на Пейшънс заедно с безброй предишни епизоди с гръдни болки, предизвикани от чревни газове, смятате ли, че вечерта на осми септември 2005-а година, д-р Бауман е предполагал, че съпругата ви е имала сърдечна криза?

— Възражение! — изкрещя Тони и скочи на крака. — Предположения.

— Приема се — съгласи се съдията. — Въпросът може да бъде поставен на самия подсъдим по време на неговия разпит.

— Нямам повече въпроси — каза Рандолф.

— А вие? — обърна се съдия Дейвидсън към Тони.

— Не, Ваша чест.

Когато Джордан слезе по стъпалата от свидетелската ложа, Джак се обърна и погледна съдебните заседатели. По-голямата част, приведени допреди малко напред в столовете си, сега се бяха облегнали и седяха със скръстени пред гърдите ръце, с изключение на помощник адвоката. Той изглеждаше направо бесен.

— Ищецът, можете да извикате следващия свидетел! — нареди съдия Дейвидсън.

Тони се изправи и изрева: