Робин Кук - Криза

Съдия Дейвидсън завъртя химикалката си и погледна Тони.

— Свързано ли е с въпроса, или са по-скоро щрихи?

— Категорично свързано — побърза да го убеди Тони, — както ще бъде доказано от показанията на следващия свидетел.

— Възражението се отхвърля — произнесе съдията. — Свидетелят може да отговори на въпроса.

— Д-р Бауман дойде облечен в смокинг заедно с млада жена, облечена в къса рокля.

Някои от съдебните свидетели се спогледаха.

— Познавахте ли младата жена?

— Да, бях я виждал в кабинета на д-р Бауман и той ми беше казал, че му е секретарка.

— Помислихте ли си, че официалното им облекло е странно или забележително?

— И двете — отговори Джордан. — Беше странно, защото се предполагаше, че са по служебна работа, пък и знаех, че д-р Бауман е женен, а забележително, защото се запитах дали това облекло има нещо общо с решението на д-р Бауман да дойде на посещение вкъщи, вместо да ни посрещне в болницата.

— Благодаря ви, господин Станхоуп — каза Тони и започна да събира листовете си. — Нямам повече въпроси.

— Господин Бингъм — Съдия Дейвидсън кимна към Рандолф.

Рандолф се поколеба за момент. Беше ясно, че мисли за нещо. Дори когато се изправи и се приближи до подиума, изглеждаше сякаш се движи по-скоро по инстинкт, отколкото съзнателно. Залата беше притихнала в очакване.

— Господин Станхоуп — започна Рандолф. — Ще ви задам само няколко въпроса. Всички ние от масата на защитата, включително д-р Бауман, скърбим за вашата загуба и можем да разберем колко трудно е за вас да се връщате към онази злощастна вечер, така че ще бъда кратък. Нека се спрем на телефонния разговор, който сте провели с д-р Бауман. Спомняте ли си да сте казвали на д-р Бауман, че ако не ви лъже паметта, Пейшънс никога преди не се е оплаквала от болки в гърдите?

— Не съм сигурен. Бях много разтревожен.

— С господин Фасано споменът ви за същия телефонен разговор изглеждаше впечатляващо пълен.

— Възможно е да съм казал, че тя никога не е имала гръдни болки. Просто не съм сигурен.

— Трябва ли да ви напомня, че в показанията си сте го казали? Да ви ги прочета ли?

— Не. Щом е записано, значи е истина. И сега, след като ми припомнихте, вярвам, че наистина съм казал, че тя никога не се е оплаквала от болки в гърдите. Все пак оттогава са минали осем месеца, а и аз бях под стрес. Показанията бяха наскоро след събитието.

— Разбирам го, господин Станхоуп. Но ми се иска да се поразровите из паметта си за отговора на д-р Бауман. Спомняте ли си какво ви каза той?

— Мисля, че не.

— Той ви поправи и ви припомни, че съпругата ви се е оплаквала от болки в гърдите няколко пъти преди, заради което ви е посещавал в дома ви.

— Може би да.

— Значи излиза, че паметта ви за онова, което е било казано по време на телефонния разговор, не е толкова ясна, колкото бяхме накарани да повярваме само преди няколко минути.

— Телефонният разговор се състоя преди осем месеца, а аз не бях на себе си по онова време. Не мисля, че е неестествено.

— Определено не, още повече щом сте сигурен, че д-р Бауман специално е казал, че Пейшънс има сърдечна криза.

— Той каза, че това би трябвало да се изключи.

— Подборът ви на думи предполага, че не д-р Бауман е човекът, който е повдигнал въпроса.

— Аз го повдигнах. Попитах го дали мисли, че става дума за това. Предположих го от въпросите, които ме караше да задавам на Пейшънс.

— Да се каже, че това трябва да се изключи е много по-различно, отколкото да се твърди, че съпругата ви е имала сърдечна криза. Ще се изненадате ли, ако ви кажа, че д-р Бауман никога не е използвал думите „сърдечна криза“ във вашия разговор?

— Говорихме за това. Спомням си го.

— Вие сте говорили. Той е казал единствено: „Тази възможност трябва да се изключи“. Изобщо не е употребил термина „криза“.

— Да, може и така да е станало, но каква е разликата?

— Уверявам ви, че разликата е много голяма. Смятате ли, че когато някой — например самият вие — получи гръдни болки и е извикан лекар, той би могъл и да изключи вероятността от сърдечна криза?

— Така предполагам.

— Значи, когато сте казали на д-р Бауман, че Пейшънс има гръдни болки, не е изненадващо, че д-р Бауман би могъл да си помисли, че тази вероятност трябва да се изключи, макар и шансовете да са много, много малки.

— Предполагам, че не.

— А онези предишни домашни посещения, когато д-р Бауман е дошъл да прегледа Пейшънс в отговор на оплакване от гръдни болки — каква беше крайната диагноза при всяко от тези посещения?