Робин Кук - Криза

След като свърши тази не особено приятна задача, той се върна на мястото си в съдебната зала и седна до Алексис. Джордан Станхоуп седеше в ложата на свидетелите, Тони беше на подиума, но никой не говореше. Тони ровеше из документите си.

— Какво пропуснах? — наведе се Джак към Алексис.

— Нищо. Джордан току-що се закле и всеки момент ще започне да дава показания.

— Аутопсията ще е утре преди обяд. Трупът ще бъде ексхумиран сутринта.

— Това е добре — кимна Алексис, но реакцията й не беше онова, което Джак очакваше.

— Не ми звучиш особено ентусиазирано.

— И как бих могла? Както Крейг каза на обяд: утре може да е твърде късно.

Джак сви рамене. Правеше всичко, каквото можеше.

— Знам, че ви е трудно — извика Тони с патетичен глас, така че всички в залата да могат да го чуят. — Ще се опитам да съм кратък и да го направя колкото е възможно по-безболезнено, но журито трябва да чуе показанията ви.

Джордан кимна. Вместо изправената стойка, с която до преди малко се извисяваше на масата, сега раменете му бяха сведени надолу, а неутралното му до преди миг изражение вече изглеждаше унило и отчаяно. Беше облечен в черен копринен костюм, бяла риза и черна вратовръзка. От малкото джобче на сакото му се подаваше върхът на черна кърпичка.

— Предполагам, че усещате липсата на съпругата си? — започна Тони. — Била е чудесна, любяща, културна жена, която е обичала живота, нали?

— Как пък не! — прошепна Джак. — Когато го посетих вкъщи, направо ме отврати. Но Рандолф ме изненадва. Не съм адвокат, но това са определено насочващи въпроси. Защо не направи възражение?

— Каза ми, че показанията на един вдовец или вдовица са винаги най-проблематичните за защитата. Той смята, че най-добрата стратегия е да бъдат оставени на свидетелската банка за възможно най-кратко време, което означава, че адвокатът на защитата ще получи доста свобода.

Джак кимна. Болката от загубата на член на семейството беше емоция, която всеки в един или друг момент от живота си бе изпитал.

Джордан започна да преувеличава качествата на Пейшънс — колко чудесна била, как съвместният им живот приличал на роман и колко много я обичал той. Тони задаваше допълнителни насочващи въпроси, когато Джордан се запънеше.

Когато досадната тирада продължи да се точи, Джак обърна глава и огледа галерията с наблюдателите. Видя Франко, но мъжът се бе втренчил в свидетеля, което бе слабо облекчение. Очите му преминаха по-назад и тогава я забеляза. Чарлийн. Жената изглеждаше очарователна в черния си сутрешен тоалет. Джак поклати глава. Имаше случаи, когато направо не можеше да повярва до каква степен може да деградира едно човешко същество. Макар само за лице, тя не би трябвало да е тук в този момент.

Той усети, че вече не издържа. Не можеше да стои тук и да слуша глупостите на Джордан. Потърси с очи Крейг. Зет му седеше неподвижен, като в транс и Джак си помисли какво ли е да попаднеш в такъв кошмар. Отмести очи към сестра си. Изглеждаше концентрирана и само очите й бяха леко присвити. Искаше да й помогне и съжаляваше, че не може да й предложи повече.

Точно когато реши, че е крайно време да напусне залата, Тони смени посоката.

— А сега нека да поговорим за осми септември 2005-а година — каза той. — Предполагам, че съпругата ви не се е чувствала много добре в онзи ден. Бихте ли ни разказали със свои думи какво точно се случи?

Джордан прочисти гърлото си. Изпъна рамене и се изправи.

— Беше някъде преди обяд, когато разбрах, че не се чувства много добре. Извика ми да отида в спалнята й. Заварих я в тежко състояние.

— От какво се оплакваше?

— Болки в корема, газове и подуване. Каза ми, че кашляла повече от обичайното, че не била спала цяла нощ и че не издържа повече. Поръча ми да телефонирам на д-р Бауман. Каза, че искала той да дойде веднага и че не е в състояние да отиде до кабинета му.

— Имаше ли и някакви други симптоми?

— Боляла я главата и й било топло.

— Значи така, да обобщим симптомите: коремни болки, газове, кашлица, главоболие и горещина.

— В най-общи линии да. Искам да кажа — тя винаги се оплакваше от много неща, но това беше основното.

— Бедната жена — произнесе съчувствено Тони. — Било е трудно и за вас, предполагам.

— Правехме всичко по силите си, за да се справим — каза Джордан сковано.

— Така, извикахте доктора и той дойде.

— Да, дойде.

— И какво се случи?

— Д-р Бауман я прегледа и й препоръча да взема лекарствата, които вече й бе предписал за храносмилателната система. Препоръча й също така да стане от леглото и да спре пушенето. Каза й, че му изглежда по-неспокойна от друг път и предположи, че е взела малка доза от антидепресанта, който трябва да взема вечер преди сън. Каза също така, че това било добре.