Робин Кук - Криза

— Мога да си представя колко унизително трябва да е — въздъхна Джак. — Но ми се струва, че Рандолф се справя добре. Той неутрализира повечето от онова, което Тони постигна при разпита на д-р Браун. Така че от това, което видях тази сутрин, мога да кажа, че бяха празни приказки. Проблемът е, че макар Тони да е по-занимателен, все пак не е достатъчно, за да пренасочи адвокатите в друг коловоз.

— Това, което Рандолф не неутрализира беше направената от д-р Браун аналогия с пациента на педиатъра и менингита. Той е прав, тъй като това е начинът, по който трябва да се действа с една жена в климактериум, дори когато ти хрумне най-отдалечената мисъл, че може да е получила сърдечна криза. Може би наистина се провалих, защото мисълта за сърдечна криза ми мина през ума.

— Самобичуването е широко разпространена тенденция сред лекарите във всеки случай с неблагоприятен изход — напомни му Джак. — И особено когато има обвинение в лекарска небрежност. Истината е, че бдителността ти е била приспана от тази жена, която всъщност се е възползвала от теб. Знам, че не е коректно да го кажа по този начин, но е вярно. При навика й да вдига фалшива тревога посред нощ, нищо чудно, че си престанал да допускаш вероятността за действително заболяване.

— Благодаря ти — погледна го Крейг. Раменете му бяха отпуснати, а очите му гледаха без блясък. — За мен думите ти значат много.

— Въпросът е Рандолф да накара съдебните заседатели да разберат това. Но не забравяй, че той още не си е отворил вълшебната кутия с изненадите. Ти имаш собствените си експерти, които искат да свидетелстват онова, което току-що ти казах.

Крейг си пое дълбоко дъх и издиша шумно, след което кимна няколко пъти.

— Прав си. Не мога да се предам, но утре ще трябва да давам показания.

— Бих допуснал по-скоро, че го очакваш с нетърпение — вмъкна се Джак. — Ти си човекът, който най-добре знае какво точно се е случило и кога.

— Разбирам го много добре. Проблемът е, че презирам Тони Фасано толкова много, че едва се сдържам. Ти си прочел показанията. Той ми ги даде. Рандолф ме посъветва да не проявявам високомерие; Проявих високомерие. Рандолф ме посъветва да не споря; Влязох в спор. Рандолф ме посъветва да не се ядосвам; Ядосах се. Рандолф ме посъветва да отговарям само на въпроса, който ми е зададен; Аз се отплеснах по допирателната, опитвайки се да обясня честно грешките. Бях ужасен и се страхувах, че това може да се случи отново. Не ме бива в тази работа.

— Погледни на показанията си като на тренировка — посъветва го Джак. — И помни: даването на показания е продължило два дни. Съдията няма да го позволи. Той е този, който иска процесът да приключи в петък.

— Предполагам, че цялото ми напрежение идва от факта, че сам не си вярвам — каза Крейг. — Единственият положителен аспект от цялата тази каша е, че ме накара да се погледна в пословичното огледало. Причината Тони Фасано да ме накара да изглеждам високомерен е, че съм високомерен. Знам, че не е разумно да казвам, но аз съм най-добрият лекар, когото познавам. Убеждавал съм се в това по толкова различни начини. Винаги съм бил един от най-блестящите студенти, ако не и най-блестящият по време на следването и съм пристрастен към похвалите. Искам да ги чувам, ето защо обратното — което слушам по време на целия този процес — е за мен дяволски стресиращо и унизително.

Крейг млъкна след внезапното си избухване. Джак и Алексис стояха занемели, загубили дар слово. В този момент дойде келнерът и отнесе празните чинии.

— Някой да каже нещо! — призова Крейг.

Алексис разтвори ръце и поклати глава.

— Не знам какво да кажа. Не знам как да отговоря — професионално или емоционално.

— Опитай професионално. Мисля, че имам нужда от реална проверка. В момента съм като тяло в процес на свободно падане. И знаете ли защо? Ще ви кажа. Когато постъпих в колежа и си скъсвах топките от работа, си мислех, че това е пълно изстискване и че когато постъпя в медицинското училище ще съм свободен. Е. в медицинското училище беше още по-натоварено, затова започнах да чакам стажа. Сигурно вече схващате картинката. Ами, стажът не приличаше на пикник, а съвсем скоро трябваше да открия и собствена практика. Точно тогава наистина погледнах реалността в очите, благодарение на застрахователните компании и администрираното здравеопазване, както и на всичките онези глупости, които трябваше да се изтърпят.

Джак погледна към сестра си. Беше сигурен, че тя се опитва да отговори на това внезапно откровение и се надяваше, че тя ще успее да измисли нещо, тъй като той не беше в състояние. Бе шокиран от монолога на Крейг. Психологията не беше силната му страна, най-меко казано. Имаше време, когато това беше единственото, което можеше да направи, за да запази разсъдъка си.