Робин Кук - Криза

— С други думи, впечатлението ви е, че д-р Бауман е преглеждал пациенти като начин за израстване в кариерата?

— Всъщност да.

— И това отношение е несъвместимо с общоприетото разбиране за професионализъм?

— Точно така.

— Благодаря ви, докторе — кимна Тони. Той млъкна за малко, погледът му се местеше от един съдебен заседател върху друг, давайки им възможност да схванат напълно думите на лекаря.

Джак се наведе към Алексис и прошепна:

— Сега разбирам какво имаше предвид, когато ми разказваше за Фасано; този тип наистина си го бива. Сега слага от едната страна на везната научната медицина и присъщата й съревнователност, а от друга — обслужващата медицина.

— Това, което ме безпокои е, че омаловажава успехите на Крейг, очаквайки, че Рандолф ще направи точно обратното.

Тони продължи разпита, като накрая отмъстително завърши с епизода за Пейшънс Станхоуп. Така принуди д-р Браун да потвърди колко важно е пациент, получил сърдечна криза, да бъде лекуван колкото е възможно по-бързо и че шансовете за оцеляване на Пейшънс, според болничния й картон, са били силно намалени, заради забавянето на Крейг да потвърди диагнозата.

— Само още няколко въпроса, д-р Браун — каза Тони. — Познавате ли д-р Уилям Тардоф?

— Да, познавам го.

— Знаете ли, че е учил в Бостънския университет?

— Да.

— А познавате ли д-р Ноел Евърет и осведомен ли сте, че е учила в колежа Тафтс?

— Да, познавам я и знам къде е учила.

— Изненадва ли ви, че трима експерти кардиолози от нашия район от три престижни медицински училища са на едно и също мнение, че д-р Крейг Бауман не е положил стандартните грижи по отношение на Пейшънс Станхоуп?

— Не. Това показва само единодушие по въпроса за нуждата от незабавно лечение на пациент със сърдечна криза.

— Благодаря ви, докторе. Нямам повече въпроси. — Тони взе листовете си от катедрата и се върна на мястото си. Двамата му помощници и Джордан приеха представянето му с потупване по рамото.

Рандолф изправи бавно внушителната си фигура и отиде до катедрата. Оправи, без да бърза сакото си и подпря единия си крак върху дървения парапет.

— Д-р Браун — започна той. — Съгласен съм с единодушието за нуждата от незабавно лечение при сърдечна криза в подходящо, оборудвано за целта отделение. Но не това е проблемът, който интересува съда. Въпросът, който сега ни интересува, е дали д-р Бауман е положил стандартната грижа.

— Настояването му да отиде в дома на семейство Станхоуп, вместо да се срещнат с болната в болницата, е причинило забавяне.

— Но преди д-р Бауман да посети жилището на Станхоуп не е имало поставена диагноза.

— Според показанията на ищеца, д-р Бауман му е казал, че съпругата му е имала сърдечна криза.

— Това е според показанията на ищеца — каза Рандолф, — но в показанията си ответникът твърди, че специално е казал, че сърдечна криза трябва да се изключи. Той не е казал категорично, че Пейшънс Станхоуп има инфаркт на миокарда. Но ако не е имало сърдечна криза, не би могло да има и забавяне. Не е ли истина?

— Истина е, но пациентката е имат сърдечна криза. Това е документирано. Записано е и в картона й, в теста за изследване нивото на стреса.

— Аз твърдя, че д-р Бауман не е знаел със сигурност, че Пейшънс е имала сърдечна криза — възрази Рандолф. — И той ще го докаже в този съд. Но нека се върнем към по-раншните ви показания за медицинското училище. Позволете ми да ви попитам: вие получихте ли отличен по време на тригодишния си стаж по вътрешна медицина?

— Получих.

— Всички ли ваши състуденти от вашата група получиха отличен?

— Не.

— А всички ли желаеха да получат отлична оценка?

— Предполагам.

— Как влязохте в медицинското училище? Беше ли необходимо да получавате отлични оценки по време на обучението си преди колежа?

— Разбира се.

— И как получихте стажантско място в такова желано болнично заведение като „Бостън Мемориал Хоспитал“?

— С отличните си оценки.

— Не е ли лицемерие за един учен да порицава конкуренцията като антихуманна и въпреки това да основава цялата система върху нея?

— Те не трябва да бъдат взаимно изключващи се.

— Може би — в някой по-съвършен свят, но реалността е нещо различно. Конкуренцията не поражда съчувствие в никоя област. Както вие убедително доказахте, студентите медици трябва да усвоят смайващо количество информация, върху което в крайна сметка биват оценявани. И в този смисъл още един въпрос. Във вашия опит като студент и като наставник съществува ли конкуренция за вземането на — цитирам: „най-интересните пациенти“ пред страдащите от рутинни заболявания?