Робин Кук - Криза

— Вярвате ли, че твърдата ви позиция може да подложи на риск способността ви за безпристрастност по отношение на д-р Бауман?

— Не вярвам.

— Може би бихте ни казали защо, тъй като — ако използвам вашите думи — това „игнорира“ здравия разум.

— Като добре информиран интернист д-р Бауман знае, че симптомите при жените с инфаркт на миокарда не съвпадат с класическите симптоми, проявявани при мъжете. А ако един интернист мисли, че се касае за сърдечна криза при жена, особено в критическа възраст, той би трябвало да действа сякаш има сърдечна криза, докато не се докаже нещо друго. Съществува аналогия в педиатрията: ако мисълта за менингит хрумне на педиатър, лекуващ дете, то той е длъжен да го лекува за менингит и да направи спинална проба. Същото е и при жена с възможна сърдечна криза. Д-р Бауман е предполагал сърдечна криза и би трябвало да процедира съобразно това.

— Д-р Браун — каза Рандолф. — Често се казва, че медицината е по-скоро изкуство, отколкото наука. Можете ли да ни кажете какво означава това?

— Означава, че фактическата информация не е достатъчна. Един лекар трябва да използва също така преценката си и тъй като това не е някаква обективна сфера, която може да бъде изследвана, класифицирали са я като изкуство.

— Значи научното медицинско знание има своите граници?

— Точно така. Няма двама души, които да са напълно еднакви, дори близнаците.

— Твърдите ли, че ситуацията, в която д-р Бауман е изпаднал на осми септември 2005-а година, когато за втори път в един и същи ден е бил извикан да направи преглед на жена, за която знае, че е хипохондричка, е изисквала сериозна преценка?

— Всяка ситуация в медицината изисква сериозна преценка.

— Питам специално за въпросната вечер.

— Да. Би могла да изисква сериозна преценка.

— Благодаря ви, докторе — каза Рандолф, събирайки бележките си. — Нямам повече въпроси.

— Свидетелят е свободен — каза съдия Дейвидсън. След това се обърна към журито и добави: — Наближава обяд и ми се струва, че всички бихте искали да се подкрепите. Аз например бих искал. Не забравяйте да не разисквате делото с никого. — Той удари чукчето. — Съдът се оттегля до един и половина.

— Всички да станат — извика съдебният пристав, когато съдията се изправи от стола и се насочи към кабинета си.

Бостън, Масачузетс

Сряда, 7 юни 2006 г.

12:30 след обед

Алексис, Крейг и Джак откриха малък, шумен магазин за сандвичи, който гледаше към широката еспланада на Гавърнмънт Сентър. Бяха поканили и Рандолф, но той отказа с обяснението, че трябва да се подготвя. Беше красив пролетен ден и улицата бе пълна с хора, измъкнали се от тесните си офиси за малко слънце и чист въздух. Джак си помисли, че Бостън е град, в който всичко е изнесено навън в много по-голяма степен, отколкото Ню Йорк.

В началото Крейг бе в обичайното си мрачно настроение, но започна да се отпуска и се присъедини към разговора.

— Не каза нищо за аутопсията — произнесе внезапно той. — Докъде стигнахме?

— Всичко е в ръцете на директора на погребалния дом в момента — отвърна Джак. — Трябва да занесе необходимите документи в здравното министерство и да уреди отварянето на гроба и транспортирането на ковчега.

— Значи още не е свършил?

— Правим каквото можем — каза Джак. — Надявах се, че това може да стане днес следобед, но тъй като до този момент никой не се е обадил, предполагам, че трябва да се настроим за утре.

— Съдията иска делото да стигне до съдебните заседатели в петък — каза Крейг обезсърчено. — Утре може да се окаже твърде късно. Яд ме е, че трябваше да положиш всичките тези усилия за нищо.

Джак премести очи от него към сестра си.

— Хей, хора, я се стегнете! Не смятам, че усилията ми са били за нищо. И освен това въпросът с цианозата ме интересува сега повече от преди.

— И защо точно? — попита Алексис. — Обясни ми го отново.

— Не го карай да започва пак — прекъсна я Крейг. — Не искам да събужда напразни надежди. По-добре да анализираме сутрешното заседание.

— Не мислех, че искате да говорим за това — каза Алексис изненадано.

— Всъщност, по-скоро ми се иска да забравя за него, но за съжаление не мога да си позволя този лукс.

Крейг и Алексис го изгледаха очаквателно.

— Какво е това? — пусна той слаба усмивка, местейки очи от единия върху другия. — Защо аз?

— Ти можеш да бъдеш по-обективен от нас — произнесе сестра му. — Това е очевидно.

— Как преценяваш сега Рандолф, когато го виждаш в действие? — попита Крейг. — Аз например съм притеснен. Не искам да загубя това дело и не само защото не е имало никаква престъпна небрежност от моя страна. Репутацията ми отива право в канала. Последният свидетел ми е бил настойник в медицинското училище, както сам каза, и аз уважавах този тип и все още го уважавам като професионалист.