Робин Кук - Криза

— Д-р Браун — прочисти Тони гърлото си. — Бихте ли разяснили пред съдебните заседатели същността на вашите контакти с д-р Бауман?

— Първият ми контакт беше като негов наставник в „Бостън Мемориал Хоспитал“ по време на практиката му по вътрешна медицина през третата година на следването му.

— Бихте ли обяснили какво означава това, тъй като нито един от съдебното жури не е завършил медицинско училище? — Тони направи широк жест към редицата заседатели, някои от които кимнаха потвърждаващо.

— Вътрешната медицина е най-важната и най-натоварваща част от стажа през третата година, а може би дори за всичките четири години. Тогава за първи път студентите имат продължителен контакт с болните — от приемането им до изписването и участват в поставянето на диагнози и предписването на лечение под стриктното наблюдение и надзор на медицинския състав и надзорника.

— Голяма или малка беше групата, в която беше д-р Бауман?

— Малка: шест човека, за да съм точен. Ученето е интензивно.

— Значи вие, като надзорник, се срещате редовно със студентите?

— Всеки ден.

— И можете да наблюдавате цялата работа на всеки студент.

— Напълно. Това е важен период в живота на студента, който бележи началото на личностната трансформация от студент в лекар.

— Значи отношенията, които наблюдавате или формирате, са важни.

— Изключително важни.

— А как оценявате вашата отговорност като надзорник на тези непосредствени отношения?

— Също като изключително важна. Като надзорници ние трябва да балансираме истински загриженото отношение към пациентите, такова, за каквото се говори в медицинските училища, с незаинтересованото, често проявявано от преуморения и стресиран болничен персонал.

— Има ли разлика? — попита Тони с преувеличена изненада. — Можете ли да я обясните?

— Количеството знания, което стажантите трябва да усвоят и да могат незабавно да извикат в паметта си, е потресаващо голямо и се увеличава с всяка година. При подобно натоварване, те могат понякога да изпуснат от поглед основните хуманни аспекти на онова, което правят и което е в основата на професионализма. Освен това те развиват защитни механизми, които ги правят нечувствителни към страданието, болката и смъртта, а това не е добре.

Тони поклати глава объркано.

— Нека видим дали съм разбрал правилно. Казано с прости думи: възможно е да се прояви сред стажантите медици тенденция да подценяват някои хора, да не виждат отделните дървета, а да обръщат прекалено внимание на гората.

— Предполагам — съгласи се д-р Браун. — Но е важно въпросът да не се банализира.

— Ще се опитаме да не го допуснем — произнесе Тони и се подсмихна, което предизвика няколко колебливи усмивки сред журито. — Сега нека се върнем към ответника, д-р Крейг Бауман. Как премина неговата практика по вътрешна медицина през третата година на следването му?

— Като цяло — отлично. В групата от шестима студенти той далеч надминаваше по знания останалите и беше най-подготвен. Често се учудвах на паметта му. Спомням си един епизод, когато го попитах какъв е тестът на един пациент.

— Говорите за лабораторни изследвания?

— Да. Въпросът ми беше по-скоро реторичен, исках да подчертая, че познаването на бъбречната функция е ключ за лечението на пациента. Д-р Бауман изрецитира стойностите без запъване и колебание, което ме смая и ме накара да се запитам дали не си измисля, нещо, което медиците правят, когато искат да скрият неподготвеността си. По-късно проверих. Данните бяха точно такива.

— Значи д-р Бауман е имал добри оценки по време на курса?

— Той получи отличен.

— Вече го определихте като отличен, когато казахте, че се е представил „като цяло — отлично“.

— Да, така е.

— Бихте ли ни казали защо?

— Имах натрапчивото чувство, което получих отново, докато наблюдавах д-р Бауман, когато беше стажант в „Бостън Мемориал Хоспитал“…

— И какво беше това чувство?

— Останах с впечатлението, че личността му…

— Възражение! — извика Рандолф. — Основание: свидетелят не е нито психиатър, нито психолог.

— Отхвърля се — произнесе спокойно съдия Дейвидсън. — Като лекар свидетелят е имал досег с тези области от медицината, но колко точно — ще стане ясно при кръстосания разпит. Свидетелят може да продължи.

— Бях под впечатлението, че желанието на д-р Бауман да успее и ласкателствата му пред нашия тогавашен шеф на стажантите, го караха да вижда в пациентите средство за разгром над конкуренцията. Той активно издирваше най-трудните пациенти, затова презентациите му бяха интелектуално най-интересни и най-бурно одобрявани.