Робин Кук - Криза

— Аз съм погребалният директор. Господин Лок Пиърсън на вашите услуги.

След като Джак поясни, че търси господин Лангли, беше насочен директно към офиса му. Завари мъжа зад бюрото му.

— Господин Станхоуп подписа разрешителното — каза Джак, без да губи време в празни приказки. Той подаде бланката. — Сега трябва по най-бързия начин да извадим тялото и да го пренесем в помещението ви за балсамиране.

— Имаме служба тази сутрин — каза Харолд. — След това ще се заемем.

— Съществуват ли някакви шансове това да стане днес? Наистина гоним срок.

— Д-р Степълтън, не сте ли забелязал, че всички — градът, гробищната компания, багеристът, както и гробището полагат усилия за това? При нормални обстоятелства говорим за най-малко седмица.

— Не мога да остана една седмица — натъртено произнесе Джак. — Това трябва да стане днес или утре най-късно. — Той изтръпна при мисълта, че трябва да чака до четвъртък и се запита как ще го каже на Лори.

— Това не е възможно.

— Може би пет хиляди долара над обичайната ви такса ще компенсират неудобствата? — Джак изучаващо погледна изражението на чиновника. Усещаше, че краката му се разтреперват.

— Единственото, което мога да кажа, е че ще положа всички усилия по въпроса. Но не обещавам нищо.

— Мога ли да ви помоля за още нещо? — каза Джак и му подаде една от визитните си картички. — Имате ли някаква представа в какво състояние би могъл да е трупът?

— Естествено — с убедителен глас отвърна Харолд. — Би трябвало да е в първоначалното си състояние. Положихме обичайните грижи, а шахтата е с циментиран свод.

— А местоположението? Дали има много вода?

— Не. На върха на хълма е. Истинският господин Станхоуп сам го беше избрал за семейството.

— Обадете ми се веднага, щом разберете нещо.

— Разбира се.

Когато Джак напусна погребалния дом, хората на входа бяха започнали да влизат вътре с мрачни лица. Джак влезе в колата си и разтвори картата. Следващата му дестинация беше Патологическият център. Благодарение на намалелия трафик успя бързо да стигне.

Рецепционистката го позна веднага. Каза му, че д-р Уайли е в залата за аутопсии и му предложи да позвъни долу и да говори с нея. Резултатът беше, че след малко дойде един санитар и го придружи до преддверието на залата. Двама мъже в цивилни дрехи се въртяха наоколо; единият беше афроамериканец, а другият — кавказки тип. Белият беше едър, червенокос ирландец. И двамата носеха предпазни облекла. Скоро стана ясно, че са детективи, които се интересуваха от случая, върху който работеше Латаша Уайли.

Джак получи специален костюм и след като го облече, беше пуснат в залата. Както и останалата част от отделението, аутопсионната беше модерна и сравнена с нея, нюйоркската й посестрима приличаше на анахронизъм. Вътре имаше пет маси, върху три от тях се работеше. Латаша стоеше до най-отдалечената и му махна да се приближи.

— Почти свършвам — произнесе тя зад пластмасовата си маска. — Помислих си, че може да искате да погледнете. Петдесет и деветгодишна жена, намерена мъртва в спалнята си, след като била посетена от мъж, с когото се е запознала в Интернет. Стаята била разхвърляна, вероятно е имало борба, масичките отстрани на леглото и лампата са били счупени. Детективите отвън предполагат, че се касае за убийство. Жената е с дълбока рана на челото.

Джак се наведе и погледна разкъсването. Беше кръгло и вдлъбнато, като причинено от чук.

Латаша продължи да описва как е разбрала, че става въпрос за инцидент, а не за убийство. Накрая попита:

— С какво мога да ви бъда полезна?

— Исках да се възползвам от предложението ви за инструменти за аутопсия. Изглежда, че все пак ще се уреди, стига само трупът да бъде изваден от гроба. Смятам да направя аутопсията в погребалния дом „Лангли-Пиърсън“.

— Ако изчакате няколко часа, мога да ви помогна и да донеса триона за кости.

— Наистина ли? — попита Джак. Не беше очаквал такава щедрост. — Ще се радвам на помощта ви.

— Случаят звучи интригуващо. Нека ви представя на нашия шеф, д-р Калвин Карсън.

Д-р Карсън, който работеше на първата маса, се оказа висок, любезен човек с южняшки акцент, който спомена, че е приятел с шефа на Джак, д-р Харолд Бингъм. Латаша вече му беше казала какво се опитва да направи Джак и той бе приветствал предложението й да предоставят инструменти и да помогнат с токсикологичните проби, ако се налага. Оказа се, че нямат собствена токсикологична лаборатория, но разполагат с двадесет и четиричасов достъп през цялата седмица до токсикологичното отделение в университета.