Робин Кук - Криза

След като се разположи в същия стол за четене, в който седеше миналата нощ, той отвори клетъчния си телефон. Колебаеше се дали да звънне на Лори. Искаше му се да чуе гласа й, но не го въодушевяваше идеята да се бори срещу неизбежното негодувание, което щеше да последва, след като й кажеше за вероятната ексхумация и аутопсията. Беше вече вторник през нощта, което означаваше, че оставаха само два пълни дни преди петъка. Другият проблем беше, че Джак бе телефонирал на Калвин през деня, за да му съобщи, че няма да се върне в Патологическия център в сряда и че отново ще му се обади. Беше възможно Калвин да е казал нещо на Лори и тя да се цупи, че научава новините от трети човек.

Когато набра номера, Джак се размърда, за да се намести удобно и очите му обходиха рафтовете на отсрещната стена. Погледът му се спря върху една огромна старомодна лекарска чанта, сложена близо до портативен уред за ЕКГ.

— Заетият пътешественик! — възкликна Лори отсреща. — Надявах се да си ти.

Джак се впусна в извинения, че звъни толкова късно, но се наложило да изчака, докато бъде взето окончателно решение.

— За какво решение говориш?

Той си пое дъх.

— Решение да направя аутопсия на пациентка, чиято смърт е в основата на процеса срещу Крейг.

— Аутопсия?! — попита Лори смаяна. — Джак, сега е вторник през нощта. Сватбата е в петък. Трябва ли да ти казвам, че не остана време?

— Знам, знам, имам го предвид. Не се притеснявай!

— Утре сутрин ли ще правиш аутопсията?

— Не ми се вярва, но предполагам, че е възможно. Проблемът е, че трупът е още в земята.

— Джак! — простена Лори, разтегляйки името му като карамел. — Защо ми причиняваш това?

Той започна да й разказва подробностите по случая, всичко, което бе научил от папките, после онова, което се бе случило през деня, с изключение на епизода с Франко. Тя слушаше, без да го прекъсва. Накрая каза нещо, което напълно го изненада:

— Искаш ли да дойда и да ти асистирам?

В този момент му се прииска да може да я прегърне силно. Той въздъхна и каза:

— Благодаря ти, но няма нужда. Изглежда няма да е труден случай, освен ако не е проникнала много вода.

— Дръж ме в течение. Сигурна съм, че като екип ще свършим работата бързо.

След като поговориха още малко и Джак обеща да й се обади колкото се може по-скоро, той затвори телефона си. Канеше се вече да вземе папката с документите по делото, когато очите му отново попаднаха върху докторската чанта. Стана и се приближи към рафта. Както бе намекнал на Алексис, не смяташе, че домашните посещения са подходящ начин за използване на лекарското време, тъй като не можеше да се постави точна диагноза без съответната апаратура, каквато имаше в един добре оборудван кабинет. Но спомняйки си забележката в папката по делото, че е направено изследване за биомаркери в дома на болната, което да потвърди сърдечната криза, през ума му мина, че сигурно е старомоден. Всъщност Джак дори не бе чувал за подобна апаратура и бе любопитен да я види. Той взе чантата от рафта и я сложи на бюрото на Крейг, след което светна стоящата наблизо лампа и отвори чантата. Тя се отваряше като кутия за риболовни принадлежности, съдържаше безброй малки, натъпкани отделения, които се отваряха отстрани. Отдолу се намираше главната част, с набор от инструменти, включително апарат за мерене на кръвно и отоскоп. Джак извади офталмоскопа и в съзнанието му нахлуха забравени спомени.

Тръсна глава, остави го и се разрови в изобилието от какви ли не материали. Имаше течност за системи, термометър, лекарства за спешни случаи, кръвоспиращи, бинтове. На дъното откри комплекта за биомаркери. Измъкна го и започна да го разглежда. Като се надяваше, че ще разбере повече, той отвори кутията. Упътването за използване се намираше най-отгоре.

След като го прочете, той осъзна, че трябва да преоцени мнението си за домашните посещения. С такива уреди, включващи нови и точни начини за определяне на диабетичния статус, един лекар би могъл да се справи много добре дори извън кабинета си, особено ако имаше подръка устройството за ЕКГ, каквото беше забелязал да стои близо до чантата.

Той върна на място кутията с биомаркери и забеляза на дъното на чантата някакви остатъци — празни ампули от атропин и епинефрин. Запита се дали може да са тук от времето, когато Крейг бе лекувал Пейшънс Станхоуп. Беше прочел от протоколите, че и двата медикамента са били използвани. Надникна отново в чантата и откри нещо, което го увери, че наистина е така: малко шишенце от антидепресанта золофт с изписано отгоре името на Пейшънс Станхоуп, броя предписани таблетки и начина на приемане: една таблетка преди сън. Джак отвори шишенцето и погледна — в него се виждаха пет бледосини хапчета. Побърза да го върне на мястото му.