Робин Кук - Криза

— Добър лекар ли е?

Крейг му хвърли гневен поглед, преди да отговори.

— Пита ме за това преди два дни. Точно сега не мога да бъда обективен. В този момент направо ми се иска да го убия.

— Разбирам — кимна Джак. — А д-р Ноел Евърет? Тя с добра репутация ли е?

— Интересува те моето мнение, или мнението на болничния персонал?

— И двете.

— Както и по отношение на Бил, чувствата ми доста се промениха от тръгването на делото. Преди си мислех, че е страхотна и съм я търсил при някои случаи. Сега съм й бесен, както и на Бил. Що се отнася до репутацията й като цяло, чудесна е. Тя е доста харесвана, макар да не е толкова отдадена на работата си, колкото мнозина други.

Какво искаш да кажеш?

— Официално е на половин работен ден, макар да стои много по-малко. Извинението й е семейството, което е нелепо. В края на краищата всички имаме семейства.

Джак кимна сякаш е съгласен, но не беше. Ако самият Крейг се бе държал по подобен начин, със сигурност щеше да бъде по-щастлив и далеч по-добър съпруг и баща.

— Причината да те питам за Ноел Евърет — продължи след кратка пауза Джак, — е, че тя днес спомена нещо интересно. Каза, че някои от старомодните лекари, в чиято група постави и себе си, се дразнели на лекарите, които се занимават с обслужваща медицина. Това изненадва ли те?

— Всъщност не. Според мен изпитват ревност. Не всеки може да се прехвърли към обслужваща практика. Това зависи до голяма степен от пациентите им.

— Имаш предвид дали повечето са богати или не?

— И това, разбира се — съгласи се Крейг. — Да практикуваш обслужваща медицина е за завиждане в сравнение с това да имаш стандартна практика.

— Какво стана с предишните ти пациенти, които не са били в състояние да плащат вноските за сегашната ти практика?

— Бяха насочени към други лекари със стандартна практика.

— Може би са се почувствали изоставени?

— Не, съвсем не. Изгубихме доста време да им дадем имената и телефонните номера на подходящи терапевти.

Според Джак това си беше чиста проба изоставяне, но той не влезе в спор. Вместо това каза:

— Значи смяташ, че наговореното от Ноел е предизвикано главно от завист?

— Не виждам друга причина.

Джак си помисли, че се сеща за цял куп такива, включително представата за професионализъм, за която Ноел беше споменала, но отново не възрази. В края на краищата го интересуваше делото за лекарска грешка.

— Пейшънс Станхоуп пациентка от старата ти практика ли беше?

— Не. Била е пациентка на доктора, който е започнал обслужващата практика, която в момента аз водя. Той сега е във Флорида и не е много добре със здравето.

— Един вид, наследил си я?

— В известен смисъл.

Алексис се върна до масата.

— Рандолф ще дойде ей сега. Заинтересува се от идеята за аутопсия, но има резерви, включително това доколко е приемлива, както се страхувах и аз.

Джак кимна, но повече го интересуваше разговора с Крейг и в момента обмисляше как да зададе следващия си въпрос.

— Крейг, спомняш ли си онази сутрин, когато ти споменах, че Пейшънс Станхоуп може да е починала от удушаване или да е задушена?

— Как бих могъл да забравя?

— Това е пример за начина, по който разсъждават съдебните патолози. Не съм правил никакви догадки, просто разсъждавах на глас, опитвайки се да свържа централната цианоза с останалите факти. Спомняш си, нали? Тогава ти се раздразни на предположението ми.

— Разбирам, но не бях на себе си по онова време по очевидни причини. Съжалявам.

— Не е нужно да се извиняваш. Сетих се за това, защото искам да те попитам нещо, което ми хрумна, когато Ноел Евърет направи коментара си, че група старомодни медици се дразнят на обслужващите лекари. Това е въпрос, който може да ти се види странен.

— Успя да разпалиш любопитството ми. Хайде, задавай си въпроса.

— Можеш ли да се сетиш за някоя далечна причина, заради която да те натопят за смъртта на Пейшънс Станхоуп? Предполагам, че става въпрос за човек, който може да е видял в смъртта й начин да покаже обслужващата медицина в лоша светлина. Има ли според теб нещо в тази идея или…?

Лека усмивка се плъзна по устните на Крейг и се разшири, когато той се разсмя от учудване.

— Което не ти достига в рационален аспект, си го скалъпваш, а?

— Не забравяй, че това е реторичен въпрос. Не очаквам отговор; просто се опитвам да те накарам да си спомниш неща, които може да си забравил да кажеш.

— Ти да не подозираш някакъв заговор? — попита Алексис.