Робин Кук - Криза

— Моята реакция беше същата — каза Крейг.

— Тази малка среща ме накара да осъзная, че не бива да сменяш адвоката си — поклати глава Джак. — Рандолф може да е педантичен, но е проницателен и под тази бляскава фасада на джентълмен се крие състезател. Със сигурност иска да спечели.

— Благодаря за мнението — изсумтя Крейг. — Иска ми се да можех да го споделя.

В този момент Алексис се върна. Изглеждаше леко раздразнена.

— Защо не му каза за сдърпването си с Тони Фасано и за това, че те е заплашвал?

— Не искам да обърквам нещата — отвърна Джак. — По същата причина не споменах и теорията си за нечестна игра, както и интересните факти от биографията на Станхоуп.

— Мисля, че това за заплахата е важно — сопна му се Алексис. — Не те ли тревожи, че те заплашват?

— Всъщност не. Тони Фасано е притеснен за инвестицията си, тъй като сигурно е поел делото за всеки случай. Прилича ми на някой, който само изпуска пара.

— Не знам — въздъхна сестра му. — Аз се тревожа.

— Добре, хора. Бреме е да свършваме. Да се опитвам ли да правя тази аутопсия, или не? Има нещо, което не споменах. От опит знам, че журито проявява здрав разум при вземането на решение, но хората обичат факти. Резултатите от аутопсията са факти, за които могат да се хванат, за разлика от показанията, които са ефимерни и подлежат на различни интерпретации. Не забравяйте това.

— Ако честно ми кажеш, че не се страхуваш от заплахата на Фасано, тогава съм за аутопсия.

— А ти, Крейг? — погледна го Джак. — Тук ти си шефът. Твоят глас е решаващият.

— Мнението ми не се е променило — каза Крейг. — Струва ми се, че има повече шансове да се намери нещо, което не искаме да знаем, отколкото обратното. Но няма да заставам срещу вас двамата и Рандолф. — Той се изправи. — Сега мисля да се кача горе, да взема едно силно приспивателно и да се отпусна, без да мисля. С останалите експерти на ищеца, Джордан Станхоуп, и вероятно Лиона Ратнър, призовани да свидетелстват, утре се очертава тежък ден.

Няколко минути, след като той изчезна нагоре по стълбите, Джак и Алексис продължаваха да седят край масата, всеки потънал в мислите си. Джак се обади пръв:

— Смесването на твърд алкохол и силни приспивателни не е добра идея.

— Не мога да споря с него.

— Не се ли притесняваш, че може да пострада?

— Искаш да кажеш да вземе голяма доза?

— Да, умишлено или не. — Джак още си спомняше собствената си борба със саморазрушителните си мисли по време на депресията си.

— Разбира се, че ми е идвало наум, но това е един от аспектите на нарцисизма, който в случая го предпазва. Фанатиците не се самонараняват. Освен това депресията му е на периоди — ето, тази вечер се държа напълно нормално. Вероятно не би го признал, но присъствието ти тук повдигна духа му. Това означава, че те е грижа и той го оценява.

— Мило е от негова страна. Но какво взема той за сън? Знаеш ли?

— Обичайното. Следя го какво пие. Притеснявах се да ти кажа, че броя тайно таблетките му.

— Не би трябвало да се притесняваш. Това е благоразумно.

— Както и да е — поклати глава тя и се изправи. — Мисля да се качвам горе, да проверя момичетата и да си лягам. Не искам да те зарязвам, но ако Лиона Ратнър свидетелства утре, за мен също ще е изпитание.

— Няма проблем — успокои я Джак и също стана. — Уморен съм, въпреки че исках да прочета отново някои от показанията. Продължавам да мисля, че може би пропускам нещо, което би трябвало да имам наум, ако правя аутопсията.

— Определено не ти завиждам, че ще се занимаваш с труп, погребан от близо година. Как работиш това ден след ден? Не е ли отблъскващо?

— Знам, че звучи неприятно, може би дори жестоко, но всъщност е дори интересно. Научавам по нещо всеки ден и нямам никакви проблемни пациенти.

— Не ми напомняй за това — каза Алексис. — Говори ми за самопричинени рани; това е отличен пример.

Тишината на голямата къща се спусна върху Джак, след като сестра му му пожела лека нощ и се качи по стълбите. Известно време той разсъждава върху емоционалния отговор на Алексис за това, че Пейшънс Станхоуп е била проблемна пациентка и как Алексис почти призна, че се радва на смъртта й. Беше дори намекнала, че Пейшънс има нещо общо с изнасянето на Крейг от дома им. Джак поклати глава. Не знаеше какво да мисли. Пресуши бирата и се насочи към стаята си, за да намери папките по делото. Натоварен с тях, той отиде в кабинета, където бе прекарал предишната нощ. Стаята излъчваше приятно чувство за уют.