Робин Кук - Криза

— Името му е Франко — обади се Алексис.

— Да не би да го познаваш? — погледна я въпросително Джак. Беше изненадан.

— Не го познавам, но съм го виждала. Трудно е да не го забележиш. Идва в съда заедно с Тони Фасано.

Джак описа бурните възражения на Тони за ексхумацията на Пейшънс. Спомена, че са го заплашили да го превърнат в „история“, ако се заеме с аутопсия.

В продължение на няколко минути Алексис и Крейг само стояха и го гледаха. Бяха слисани от онова, което току-що чуха.

— Много странно! — каза най-накрая Крейг. — Защо пък ще са чак толкова против една аутопсия?

Джак сви рамене.

— Предполагам, защото е убеден, че ще спечели делото и няма желание да клати кораба. Инвестирал бил сериозни пари в това и очаквал гигантска печалба. И трябва да ти кажа, че това ме мотивира още повече.

— И все пак какво се е случило с лицето ти? — не го оставяше Алексис. — Струва ми се, че отбягваш отговора.

— Стана накрая, след като Франко ме цапардоса. Държах се глупаво. Казах, че костюмите им са изключително подбрани.

— И той те удари? — попита смаяно Алексис.

— Ами не беше любовна милувка — каза Джак.

— Смятам, че трябва да повдигнеш обвинение — не се сдържа сестра му.

— Не съм съгласен — каза Джак. — Тъпо е, но му отвърнах и ако повдигна обвинение ще стане дълга и широка.

— Ударил си този грубиян? — Алексис вдигна вежди невярващо. — Ти какво, да не си решил да ставаш самоубиец на тези години?

— Хората ме обвиняваха за това в не чак толкова далечното минало. Харесва ми да мисля за себе си понякога като за импулсивен човек, леко самодоволен и безразсъден.

— Не го намирам за особено забавно — каза Алексис.

— Нито пък аз — съгласи се той. — Но този епизод помогна на спора ми с Джордан, който отначало ми се струваше напълно безнадежден. — Джак бръкна във вътрешния си джоб и извади разрешителното. След това го остави на масата и го разгъна. — Джордан подписа за ексхумацията.

Алексис грабна листа и погледът й се плъзна по редовете.

— Направил го е, за да свали всяко подозрение от себе си — каза Крейг, надничайки над рамото на жена си.

— Кой знае — рече Джак. — Важното е, че това поставя идеята за аутопсия на масата като основателна опция. Да допуснем, че успеем, въпросът е тогава искате ли да се заема с това или не. Трябва да го решим тази вечер.

— Мнението ми не се е променило от сутринта — отвърна Крейг. — Няма начин да разберем дали това ще помогне или ще навреди, мога да дам аргументи в подкрепа и на двете тези.

— Според мен по-скоро ще помогне, отколкото да попречи заради въпроса с цианозата — каза Джак. — Трябва да има някакво анатомично обяснение, някаква допринесла за това патология. Но вие сте прави: гаранция няма. — Той сви рамене. — Не искам да ви притискам. Не съм тук, за да усложнявам нещата още повече. Решението е ваше.

Крей поклати глава.

— Както съм объркан в момента, ми е много трудно да взема решение. Не мога да бъда обективен.

— Дали да не попитаме Рандолф? — предложи Алексис. — Ако открият нещо положително при аутопсията той трябва да разбере как да го използва като доказателство.

— Права си — съгласи се Джак. — Трябва да се консултираме с адвоката. Ще бъде напълно безполезно, ако онова, което открием, не бъде внесено за разглеждане в съда.

— Има нещо, което не е правилно в цялата картинка — обади се Крейг. — Аз се съмнявам в компетентността му и се питам дали да не го сменя, а вие ме карате да му се обадим да го питаме дали да правим аутопсия или не.

— Можем освен това да му разкажем историята на Джордан Станхоуп — не му обърна внимание Алексис.

— Можем ли да му се обадим по телефона и да обсъдим това тази вечер? — попита Джак. — Решението за евентуална аутопсия не може да чака. Макар да имаме зелена светлина, не мога да съм сигурен, че наистина ще стане. Променливите са толкова много, а времето е малко.

— В състояние сме да направим нещо по-добро, отколкото да му звъним — каза Алексис. — Той живее точно зад ъгъла.

— Добре! — вдигна ръце Крейг. Беше достатъчно изтощен, за да се противопоставя на Алексис и на Джак. — Но аз няма да му звъня.

— Нямам предвид телефонен разговор — каза Алексис. — Тя стана и се отправи към бюрото.

— Виждаш ми се по-добре — обърна се Джак към Крейг, докато сестра му вдигаше телефона.

— Ту по-добре, ту по-зле. В един момент съм депресиран, в следващия — изпълнен с надежда, че истината ще излезе наяве. Така е от започването на цялата тази бъркотия. А днес беше един от най-лошите дни, след показанията на Бил Тардоф срещу мен. Винаги съм се държал приятелски с този човек. Наистина нищо не разбирам.