Робин Кук - Криза

Джак се вгледа в лицето на сестра си. Знаеше от времето, когато бяха деца, за склонността й да се вживява прекалено силно и реакцията й към Пейшънс Станхоуп говореше, че тази й черта не е напълно изчезнала.

— Значи не си съжалявала, когато е починала? — произнесе Джак и думите му прозвучаха по-скоро като твърдение, отколкото като въпрос.

— Да съжалявам? Направо се радвах. Много пъти съм му казвала, че трябва да я изхвърли от практиката си: да й намери друг лекар, за предпочитане психиатър. Но ти познаваш Крейг. Никога не отказва. Нямаше никакъв проблем да изпраща пациенти за специализирано лечение, но за него това бе равносилно на нарушение. Не би могъл да го направи.

— Откога пие? — попита Джак, за да промени темата, като кимна по посока на неподвижния Крейг.

— Отдавна. Впрочем, прави го всяка нощ.

Джак поклати глава. Знаеше, че злоупотребата с лекарства и алкохол от лекари не е нещо необичайно след процес за лекарска грешка.

— Като стана дума за пиене, искаш ли да ти налея нещо? — попита Алексис. — Бира или вино? В хладилника има и едното, и другото.

— Една бира ще ми дойде добре.

Джак си извади сам бутилка бира и докато сестра му се суетеше около приготвянето на вечерята, той излезе от кухнята и се приближи към дивана. Макар Крейг да не се помръдна, кръвясалите му очи се вдигнаха и се заковаха върху Джак.

— Съжалявам, че днешният ден в съда е минал толкова обезкуражаващо — произнесе Джак с надеждата да завърже разговор.

— Докога издържа в залата?

— Изслушах само показанията на администраторката ти, Марлене.

Крейг махна с ръка, сякаш да прогони невидимо насекомо, но не каза нищо. Очите му отново се забиха в черния телевизионен екран.

На Джак му се искаше да обмени някоя дума по повод прозвището „проблемен пациент“, за да разбере по-добре мисловната връзка, която бе позволила на Крейг да постъпи толкова некоректно и глупаво, но не го направи. Нямаше да помогне с нищо, освен да задоволи нездравото си любопитство. Алексис беше права. Този човек беше високомерен. От онези лекари, които не се съмняват, че всичко, което правят, е благородно, тъй като смисълът на живота им е да се посветят и да се жертват. Това бе едно злощастно чувство за безгранични правомощия.

Тъй като Крейг не показа желание за разговор, Джак се върна в кухнята и двамата с Алексис излязоха във вътрешния двор да изпекат пържолата. Алексис искаше да говори за нещо по-оптимистично от делото. Искаше да чуе за Лори и плановете за сватбата. Джак й разказа най-общото, но не му се искаше да се задълбава в този разговор, тъй като се чувстваше виновен, че е в Бостън и е оставил всичките последни приготовления на Лори. Явно бе орисан да чувства вина независимо какво прави; ако беше останал в Ню Йорк, би имал чувството, че изоставя Алексис. Каквото и да стореше, все някой щеше да се обиди. И вместо да се задълбочава в дилемата, той отиде да си вземе още една бира.

Петнайсетина минути по-късно Джак седеше на голямата кръгла маса, докато Алексис му сервираше божествено ухаещата вечеря. За себе си беше наляла чаша чай и след малко се отпусна в стола срещу него. Крейг се бе окопитил достатъчно, за да си включи телевизора и в момента гледаше местните новини.

— Исках да ти разкажа как мина денят ми — каза Джак, докато похапваше с апетит. — Взех решение за моята роля тук и онова, което вие искате от мен да направя. Трябва да кажа, че имах невероятно продуктивен следобед.

— Крейг! — провикна се Алексис по посока на съпруга си. — Струва ми се, че трябва да изключиш телевизора и да дойдеш да чуеш какво казва Джак.

— Не ми е особено интересно — сопна се той, но все пак се пресегна за дистанционното и изключи телевизора. С вид на напълно изтощен, той се изправи, взе бутилката със скоч и чашата и тръгна към масата.

— Струва ми се, че е време да спреш с това — погледна го Алексис и отдалечи бутилката от него.

Джак очакваше Крейг да избухне, но той не го направи. Вместо това отправи към нея слаба саркастична усмивка.

Джак побърза да им разкаже подред какво му се беше случило. За отиването при патолозите и срещата с д-р Латаша Уайли, която му беше казала какви са законите в Масачузетс, за да се ексхумира тялото и че е необходимо съгласието на наследниците на починалия.

— Не ми казвай, че това е Джордан Станхоуп! — извика Алексис.

— Той никога няма да се съгласи — промърмори Крейг.

— Оставете ме все пак да завърши историята — прекъсна ги Джак.