Робин Кук - Криза

— Възражение — каза Рандолф.

— Приема се. — Съдия Дейвидсън въздъхна. — Свидетелят да се придържа към действителните коментари на д-р Бауман, а не към онова, което може да е имал наум.

— Повтарям — каза Тони, — д-р Бауман каза ли ви какво мисли, че е състоянието на Пейшънс Станхоуп?

Лиона погледна към съдията.

— Объркана съм. Той ме пита, а вие ми казвате да не отговарям.

— Не ви казвам да не отговаряте, скъпа — произнесе съдия Дейвидсън. — Казвам ви да не се опитвате да си представяте какво си е мислил д-р Бауман. Това той сам ще ни каже. Господин Фасано ви пита какво точно ви е казал д-р Бауман за състоянието на Пейшънс.

— Окей — промълви Лиона, най-сетне разбрала какво се иска от нея. — Каза, че се бои, че причината за визитата може да се окаже основателна.

— Имал е предвид, че Пейшънс Станхоуп е наистина болна?

— Да.

— Спомена ли какво чувства към пациенти като Пейшънс Станхоуп, или т.нар. „проблемни пациенти“?

— Онази нощ, докато пътувахме в колата ли?

— Да, онази нощ.

— Каза, че е хипохондричка, която не може да понася. И че хипохондриците според него са симуланти. Спомням си го, защото се наложи по-късно да проверя значението на думата. Означава човек, който се преструва на болен, за да получи каквото иска. Това наистина е лошо.

— Това, че сте проверили какво е значението на симулант е много похвално. Какво ви накара да го направите?

— Уча за медицински лаборант или помощник медицинска сестра. Трябва да знам терминологията.

— Казвал ли ви е някога д-р Бауман нещо друго за чувствата си към Пейшънс Станхоуп?

— Ами да! — с престорен смях отвърна Лиона.

— Можете ли да кажете на журито кога се е случвало?

— Беше вечерта, когато получи съдебната призовка. Бяхме във фитнес залата.

— И какво точно ви каза?

— Какво ли не каза! Избълва такива неща, че направо няма да повярвате.

— Обяснете пред журито за какво говорихте тогава.

— Ами, трудно ми е да си спомня цялата тирада. Той каза, че я мрази, понеже докарвала всички до лудост, включително и самата себе си. Побърквала и него, тъй като говорела непрекъснато за газовете в червата и храчките си, които дори запазвала, за да му покаже. Освен това не изпълнявала никога онова, което й е предписал. Д-р Бауман я нарече хипохондричка, и — с извинение — кучка, която искала да й държи ръката и да слуша безкрайните й оплаквания. И още — че смъртта й била благословия за всички, включително и за самата нея.

— О! — възкликна Тони, като се престори, че чува това за първи път и е шокиран. — От думите ви оставам с впечатлението, че д-р Бауман е бил доволен, че Пейшънс Станхоуп е починала.

— Възражение! — каза Рандолф. — Подвеждане.

— Приема се — кимна съдия Дейвидсън. — Заседателите да го пренебрегнат.

— Кажете ни какво си помислихте след онази тирада на д-р Бауман?

— Помислих си, че е доволен от смъртта й.

— След подобни думи сигурно сте повярвали, че е наистина разстроен. Каза ли ви нещо специално за това, че го съдят, че заради постъпката му и взетото от него решение е възможно да му бъде търсена отговорност в съда?

— Да. Каза, че е обиден, задето този скапаняк Джордан Станхоуп го съди заради загубата на съпругата си, след като изобщо не може да си представи, че е правил някога секс с тази отвратителна вещица.

— Благодаря ви, госпожице Ратнър — каза Тони и събра пръснатите по катедрата листове. — Нямам повече въпроси.

Джак отново погледна Алексис. Този път очите им се срещнаха.

— Е — прошепна тя философски, — откъде е можел Крейг да очаква подобно нещо? Сам си е изкопал капана. Показанията на Лиона излязоха толкова лоши, колкото си представях. Да се надяваме, че ще изскочи нещо положително от аутопсията.

— Може би Рандолф ще е в състояние да направи нещо на кръстосания разпит. И да не забравяме, че той тепърва започва защитата.

— Не съм го забравила. Просто се опитвам да бъда реалистка и се поставям на мястото на съдебните заседатели. Нещата не изглеждат добре. Дадените показания изкараха Крейг човек, какъвто той не е. Има си своите грешки, но не и по отношение на пациентите си.

— Боя се, че си права — съгласи се Джак.

Нютън, Масачузетс

Сряда, 7 юни 2006 г.

3:30 след обед

— Нека да погледнем отново плана на партера — каза Реналдо на Мануел. Те седяха в черен Шевролет Камаро, паркиран на една странична улица близо до къщата на семейство Бауман. Бяха облечени в безлични кафяви работни дрехи. На задната седалка лежеше брезентова пътна чанта, подобна на онези, в които водопроводчиците държат инструментите си.