Робин Кук - Криза

Лори му отправи въпросителен поглед със синьозелените си очи. Бе свила косата си в кок, прихванат с евтина шнола. Няколко непослушни кичура се спускаха пред лицето й.

— Какво значи „дано“? Какво, за Бога, си дошъл да ми кажеш?

— Току-що ми звъня сестра ми Алексис.

— А, как е тя? Питах се защо не поддържате връзка при нейните затруднения с мъжа й. Заедно ли са все още?

— Заедно са и тя е наред, но явно че той преживява труден период. Съдят го за лекарска небрежност.

— Жалко, май си ми казвал, че той е добър лекар. Ненавиждам такива истории, особено, като знам какви некадърници се измъкват.

— Некадърниците внимават много повече да прикрият това, че не им достигат знания и качества…

— Добре де, но не сме дошли да обсъждаме този процес, предполагам?

— Изглежда, че делото не върви добре, поне според Алексис, и при лекарското самочувствие на мъжа й, тя смята, че ако изгуби, той ще се срине психически. А стигне ли се дотам, бракът и семейството й ще пропаднат напълно. Ако не беше професионален психолог, може би нямаше да придам такава тежест на думите й, но все пак тя е доктор на психологическите науки и по този въпрос не мога да не й вярвам.

Лори наклони глава настрани.

— Очевидно се опитваш да ми кажеш нещо, което чувствам, че ще ме разстрои.

— Алексис ме моли спешно да замина за Бостън.

— Но с какво би могъл да помогнеш?

— Не знам, и аз това й казах, но тя умолява да тръгна веднага и честно казано, ме накара да се почувствам виновен.

— О, Джак — нацупи се Лори. — И колко време ще отсъстваш?

— Надявам се, само ден. Така поне казах на Калвин… потърсих те в офиса, след това минах при Калвин на път за ямата, където ми казаха, че си тук.

Лори кимна, играейки замислено с един кламер. Явно беше раздвоена между нуждата на сестрата на Джак и своята собствена сватба.

— Излишно е да ти напомням, че сме понеделник следобед, а сватбата е насрочена за петък в един и половина…

— Зная, но вие с майка ти така или иначе правите всички приготовления. Аз трябваше да уредя медения месец, но той вече е уреден.

— Ами Уорън?

— Каза, че няма проблем, но ще проверя. — Самият Джак не можа да реши кой ще кумува, дали Уорън или Лу; в крайна сметка решиха да теглят жребий, който се падна на Уорън. Освен тях двамата, бяха поканили единствено колегата по стая на Джак, д-р Чет Макгавърн и няколко другари по баскетбол от квартала. Нарочно не поканиха никакви роднини, по много причини.

— Ами ти?

— Готов съм да тръгна.

— Ами дъщерите на сестра ти? Казвал си ми, че може да е проблемно за теб. На колко години са?

— Между десет и петнадесет.

— Не знам, от това, което си ми казвал, си мисля, че може да имаш трудности в общуването с тях. Къде ще отседнеш?

— У тях. Алексис настоява.

— Хич не ме е грижа дали настоява! Ти самият удобно ли ще се чувстваш у тях? Ако не, вслушай се в разума си и остани на хотел. Не искам да увесиш нос заради тях и да отменим годежа. Подобно посещение може да отвори някои стари рани.

— Ех, познаваш ме твърде добре. Вече помислих за всичко, което казваш. Мисля, че прецененият риск е признак за по-добро равновесие от отбягването! Алексис ме обвини, че умишлено ги отбягвам.

— Сякаш не знам, като гледам колко време ти отне да решиш да се оженим!

— Хайде, да не прекаляваме — усмихна се Джак. Искаше да е сигурен, че тя разбира шегата, защото Лори бе права за брака им. Действително, доста години вината и угризенията на Джак го караха да мисли, че е неприлично да бъде щастлив след такава трагедия.

— Егоистично би било да те убеждавам да не отидеш — продължи Лори сериозно. — Но и не би било честно да премълча, че това пътуване никак не ми е по сърце, отчасти по лични причини, а отчасти поради настроението ти. Имаме сватба в петък. Само не ми се обаждай от Бостън да кажеш, че трябва да я отложим. Стигне ли се дотам, ще има не отлагане, а разтурване, и дано разбереш, че това не е неразумна прищявка. След толкова чакане, не мога да постъпя другояче. Това е, а ти постъпи както искаш.

— Благодаря ти. Разбирам какво ти е, и то не е без причина. Наистина ми отне доста време да вкарам живота си в релсите.

— Кога тръгваш?

Джак погледна часовника си. Беше почти четири следобед.

— Тръгвам веднага. Ще ида с колелото до къщи да взема някои неща, после отпрашвам направо към летището.

Апартаментът на Джак и Лори бе разположен на първия етаж на сграда на Сто и шеста улица, където се бяха преместили от четвъртия етаж поради ремонт. Купиха апартамента преди седем месеца и направиха грешката да останат по време на ремонта.