Робин Кук - Криза

— Така е. Отдавна се занимавам с разстройства на личността и още преди да се оженим забелязах, че той има някои нарцистични черти. Възможно е с времето това да е прераснало в разстройство, но дори сега не мога да го убедя да се подложи на лечение. Което впрочем не ме изненадва, като имам предвид характера му.

— Пациенти с нарцисизъм не обичат и да им се помага, защото виждат зависимостта си от лекаря като признак на слабост — добави Джак. — Знам го от собствен опит, тъй като повечето лекари притежават поне малко от тази черта.

— При Крейг е по-силно изразено и може би именно затова му е толкова трудно да се справи с настоящия проблем.

— Какво да кажа, всичко това е много неприятно, но гледам, че тези мои умрели пациенти взеха да стават нещо неспокойни и не искам да си тръгнат, преди да съм ги прегледал. Става ли да ти се обадя тази вечер?

— Извинявай, че се разприказвах — бързо вметна Алексис, — но трябва да те помоля за доста голяма услуга.

— Да? — въпросително произнесе Джак.

— Не можеш ли да дойдеш при нас да помогнеш?

— Да помогна? С какво именно? — засмя се Джак.

— Казвал си ми колко често свидетелстваш при съдебни дела. С целия този опит би могъл да ни окажеш безценна помощ. Адвокатът, назначен от застрахователя, е опитен и изглежда компетентен, но не може да осъществи контакт с журито. Говорихме с Крейг дали не си струва да вземем друг защитник, но така и не можем да преценим. И двамата сме отчаяни и изпаднали в песимизъм.

— Повечето пъти съм свидетелствал в криминални дела, но не и в граждански.

— Не смятам, че това има значение.

— Имай предвид, че в единствения случай за лекарска небрежност, когато съм свидетелствал, давах показания в полза на ищеца.

— Според мен това няма особено значение. С твоя опит и доказано нестандартно мислене само ти ще можеш да направиш малкото чудо, от което имаме нужда. Така ми подсказва интуицията.

— Алексис, действително не виждам как бих могъл да помогна. Не съм адвокат, дори не ме бива особено да приказвам с адвокати. А и не ми допадат.

— Джак, винаги си ми помагал като по-голям брат. Имам нужда от помощта ти. Казвам ти, че сме отчаяни и дори да ни окажеш само психологическа помощ, пак ще се радвам да те видя. Хайде, не съм те канила вкъщи, откак се премести в Ню Йорк. Знам, че не ти е било лесно и че срещата с дъщерите ми ще ти напомни за ужасната ти загуба, но все пак…

— Откъде знаеш?

— Това е единственото възможно обяснение. Освен това, забелязала съм, че още като дете винаги си избягвал емоционално натоварени ситуации, пред възможността да се изправиш срещу тях. Уважавам характера ти, но сега се налага да те помоля да оставиш всичко това настрана и да дойдеш при нас.

— Колко време ще отнеме процесът?

— Не повече от седмица според общата преценка.

— Забравих да ти кажа, че има нещо ново край мен, което не съм ти казал още. Ще се женя.

— Но, Джак, това е чудесно, удивително! Защо не ни каза по-рано?

— Видя ми се необмислено с оглед на ситуацията в семейството ти.

— Какво толкова! Познавам ли я?

— Срещала си я при единственото си идване при мен в Ню Йорк. Казва се Лори Монтгомъри. Тя също е патолог.

Алексис усети тръпка на отвращение. До отиването си в работата на Джак никога не бе посещавала морга. И макар че той винаги наблягаше на факта, че сградата е всъщност Патологически център и моргата е само една малка част от него, това различие така и не й се струваше убедително. За нея то така си и остана чисто и просто място на смърт и сградата го потвърждаваше с вида и миризмата си.

— Радвам се — отвърна му тя, докато се питаше за какво ли си говорят на закуска един патолог и жена му. — Особено ме радва, че си могъл да превъзмогнеш скръбта си по Мерилин и децата и да продължиш напред. Мисля, че това е върховно.

— Не е възможно човек да преодолее такава скръб напълно, но все пак ти благодаря.

— Кога е сватбата?

— Този петък следобед.

— О, боже, съжалявам, че ти искам услуга в такъв напрегнат момент.

— Не си виновна ти, това поне е сигурно. И макар че това усложнява нещата, не мисля, че е невъзможно. Не аз правя всички приготовления за тази сватба, всъщност трябваше да уредя само медения месец и това вече е готово.

— Значи ли това, че ще дойдеш?

— Ще дойда, освен ако не ти се обадя в следващите няколко часа, но е по-добре да дойда възможно най-бързо, за да мога да се върна навреме. Иначе Лори може да си помисли, че търся начин да се откажа.