Робин Кук - Криза

При все това тази светкавична мисъл си имаше и добра страна. Тя потвърждаваше думите на Алексис относно настройката, затова Крейг затвори очи и се опита да си пред стави Пейшънс Станхоуп в момента, когато той и Лиона се втурнаха в стаята й. Припомни си с какъв шок беше открил, че тя страда от цианоза, с каква бързина бе реагирал и всяко свое действие до момента, когато вече бе очевидно, че не е възможно да се направи нищо повече. В последните осем месеца многократно бе повтарял тази сцена в ума си и макар че в дългата си лекарска практика понякога му се бе случвало впоследствие да се коригира, в конкретния случай с Пейшънс Станхоуп всичките му действия бяха взети сякаш от учебник. Убеден беше, че ако същата ситуация се повтори с него същия ден, не би направил нищо по друг начин. Небрежност не беше имало и той бе убеден в това.

— Дами и господа съдебни заседатели — бавно и почтително се обърна към съда Рандолф, — току-що чухте едно забележително встъпление от човек, който признава, че няма никакъв опит в съдебни дела за лекарска небрежност. Той си послужи с ярки образи, изобретателно очернящи моя клиент, които предизвикаха усмивка у вас, но не и у мен, тъй като с тактиката си той сам се издаде. Нямам намерение да ви унижавам с подобни ораторски трикове. Ще ви кажа единствено истината, която съм убеден, че ще разберете веднага, след изслушването на свидетеля на защитата. За разлика от адвоката на отсрещната страна, аз имам повече от трийсет години опит в защитата на нашите отлични лекари и болници и мога да ви кажа, че нито един път не съм чувал пледоария, подобна на тази на господин Фасано, която си послужи с всички възможни средства да очерни клиента ми, д-р Крейг Бауман.

— Възражение! — извика Тони, скачайки на крака. — Аргументът не е по същество и си служи с обиден език.

— Ваша чест — прекъсна го Рандолф с презрително махване с ръка. — Мога ли да ви кажа нещо?

— Разбира се — отвърна съдията и направи жест на двамата адвокати да се приближат.

— Ваша чест, господин Фасано си позволи твърде голяма свобода в своето встъпление, така че очаквам от вас същото снизхождение.

— Описвах единствено това, което смятам да докажа с помощта на свидетели, както е и редно за встъпителна пледоария, докато вие, господин Бингъм, ме прекъсвахте на всеки десет секунди, опитвайки се да объркате мисълта ми.

— Боже мили! — възмути се съдия Дейвидсън. — Това е дело за лекарска небрежност, а не за убийство първа степен! Още не сме изслушали началните пледоарии и вие вече се сграбчихте за гърлото. Ако я караме така, това дело ще се точи с месеци — каза съдията и направи пауза. — Предупреждавам и двама ви: искам това дело да тръгне бързо, чувате ли? И двамата имате достатъчно опит, за да знаете кое е уместно и поносимо за отсрещната страна, така че ако обичате се овладейте и се придържайте към фактите. А сега по конкретното възражение. Господин Бингъм, вие възразихте срещу обиден език от страна на господин Фасано, но забравяте, че и той има същото право. Господин Фасано, вярно е, че ви бе дадена голяма свобода, така че Господ да ви е на помощ, ако свидетелствата не потвърдят вашите обвинения. На господин Бингъм ще позволим същата свобода в изказването му. Имате ли въпроси? — И двамата адвокати кимнаха отрицателно. — Отлично. Да продължаваме. — Рандолф се върна на подиума, а Фасано зае предишното си място до масата на ищеца. — Възражението се приема — обърна се съдията към стенографа. — Да продължаваме.

— Дами и господа съдебни заседатели — започна Рандолф, — необичайно е мотивацията на лекаря да е обект на съдебен процес за небрежност. Обичайната практика е да се установи дали грижите на лекаря за пациента отговарят на определен медицински стандарт и дали при лечението той е приложил знания и умения, съответни на тези на кой да е друг компетентен лекар при същите обстоятелства. Видяхме, че в началната си пледоария господин Фасано не каза и дума, подсказваща, че д-р Бауман може да не е използвал знанията и уменията си по най-добрия начин. Вместо това господин Фасано започва да ни говори за мотивацията на лекаря, защото вижда, че това е единственият начин да обоснове несъстоятелните си обвинения. Казвам неоснователни, защото моите свидетели ще потвърдят, че от секундата, когато д-р Бауман е разбрал цялата сериозност на положението на Пейшънс Станхоуп, клиентът ми е действал със забележителна скорост и умения, правейки всичко възможно да спаси живота на пациентката.