Робин Кук - Криза

Джак забеляза сестра си на обичайното й място, където стоеше един празен стол, по всяка вероятност, запазен за него. На отсрещната страна в галерията на наблюдателите, където обикновено се мъдреше Франко, сега седеше Антъни. Беше по-дребна версия на Франко, но значително по-красив. Беше облечен в сив костюм, черна риза и черна вратовръзка. Макар Джак логично да бе предположил, че Франко няма да се появи поне няколко дена, той се питаше дали не е имал неприятности с Антъни и дали тези двамата имаха нещо общо с нападението над децата на сестра му.

Като се извиняваше, той бързо премина между редиците и се приближи към Алексис. Тя му отправи кратка, нервна усмивка, която го накара да си помисли, че това не вещае добро. Двамата си стиснаха ръцете и той седна до вея.

— Как върви? — Джак се приведе към нея.

— Толкова добре, че Рандолф разпитва отсрещната страна.

— Какво се случи с Тони Фасано на прекия разпит?

Алексис му хвърли бърз поглед, който разкриваше безпокойството й. Лицето й изглеждаше напрегнато, очите й бяха широко отворени. Беше стиснала здраво ръцете си една в друга.

— Беше ужасно — въздъхна тя. — Единственото хубаво, което може да се каже е, че свидетелствата на Крейг съвпаднаха напълно с показанията му. В нито един момент нямаше противоречие.

— Само не ми казвай, че е бил ядосан: не и след всичките тези репетиции.

— Ядоса се само час след започването и нататък ставаше все по-лошо. Тони добре знае къде да натиска и не пропусна нищо. Най-лошото стана, когато Крейг му каза, че нямал право нито да критикува, нито да разпитва лекари, които си жертват живота, за да спасят пациентите си. След това го нарече жалко адвокатче, което се занимава само с дела за обезщетение.

— Не е трябвало да го казва — въздъхна Джак. — Дори и да е истина.

— Нататък стана дори по-лошо — повиши несъзнателно тон Алексис.

— Извинете — произнесе един глас отзад и някой потупа Джак по рамото.

— Не можем да слушаме — обясни наблюдателят.

— Съжалявам — сконфузи се Джак. Той се обърна към сестра си: — Какво ще кажеш да излезем за малко в коридора?

Тя кимна. Очевидно имаше нужда от почивка.

Двамата се изправиха и като се стараеха да не вдигат шум, минаха между редиците. Отвън седнаха на една пейка с кожена тапицерия.

— Не мога да разбера тези воайори докога ще се взират в живота ми — простена тя. — Проклет процес!

— Чувала ли си някога думата „schadenfreude“? — попита Джак, спомняйки си, че само преди половин час бе размишлявал за собствената си реакция по отношение на бъркотията, създадена от Крейг.

— Припомни ми, ако обичаш.

— Немска е. Отнася се за случаите, когато хората ликуват, когато някой има проблеми и трудности.

— Да, забравила съм я. Но идеята ми е ясна. Като се има предвид до каква степен е разпространено това чувство, странно е, че на английски няма дума за това. По дяволите, точно това е, което таблоидите продават. Но няма значение, всъщност знам защо хората са тук да гледат изпитанието, на което е подложен Крейг. Те възприемат докторите като силни, успели хора. Затова не ми обръщай внимание.

— Добре ли си?

— Като изключим главоболието съм добре.

— Как са децата?

— Както изглежда, справят се успешно. За тях това е нещо като ваканция, не ходят на училище, стоят при баба си. Не са ми се обаждали. Ако имаше някакви проблеми, досега да са ме потърсили поне десет пъти.

— Аз пък имах отвратителна сутрин.

— Наистина ли? Какво стана с аутопсията? Направо се надяваме на чудо.

Джак й разказа накратко за сутрешните си преживелици и за изпитанията по щатската магистрала. Алексис слушаше с отворена уста и изражението й ставаше все по-смаяно и тревожно.

— Добре съм, добре съм. Колата пострада повече. Знам, че Франко е ранен. Сигурно е в някоя болница. Няма да се изненадам, ако е под арест. Съобщих за инцидента на същия бостънски детектив, който идва у вас предишната вечер. Предполагам, че органите на властта няма да погледнат благосклонно на стрелба с огнестрелно оръжие по Масачузетската магистрала.

— Мили боже! — въздъхна Алексис. — Съжалявам, че си преживял подобно нещо. Не мога да не си помисля, че аз съм виновна за това.

— Не се самообвинявай! Ще ти кажа само, че случващото се няма да ме откаже от проклетата аутопсия!

— Докъде стигна?

Джак й описа разговорите си с Харолд Лангли, Уолтър Стросър и Пърси.

— След всичките тези усилия се надявам да излезе нещо… Ами заминаването ти? Ако се наложи да летиш утре сутринта?