Робин Кук - Криза

Джак се отпусна на стола си и се облегна назад. Рандолф стоеше пред катедрата в пълния си аристократичен блясък. Крейг беше в свидетелската ложа, леко приведен, с отпуснати рамене. Адвокатът говореше отривисто, с добре артикулиран мелодичен глас, докато този на Крейг звучеше вяло и измъчено.

— Д-р Бауман — произнесе напевно Рандолф. — Знам, че сте искали да станете лекар от момента, в който сте получили подарък детски лекарски комплект, с който не сте се разделяли. Били сте само на четири години и вече сте мечтаели да лекувате родителите си и по-големия си брат. Но аз разбирам, че е имало едно особено събитие в детството ви, което особено е затвърдило този алтруистичен избор на кариера. Бихте ли разказали на уважаемия съд този епизод?

Крейг прочисти гърлото си.

— Бях петнайсетгодишен, в десети клас. Бях се опитал да вляза във футболния отбор, но не успях, което бе голямо разочарование за баща ми, тъй като по-големият ми брат беше страхотен играч. Взеха ме за домакин, което не беше нищо повече от момче, което да им носи водата. По време на почивките търчах по игрището с кофа, черпак и картонени чаши. Веднъж един от нашите играчи беше контузен и обявиха почивка. Аз се втурнах към игрището с кофата, но когато се приближих, видях, че раненият е един мой приятел. Вместо да занеса кофата до стълпените играчи, изтичах към приятеля си. Това, което видях, ме уплаши. Кракът му беше счупен лошо и шпайкът му стърчеше под неестествен ъгъл, докато той се гърчеше от болка. Бях толкова ужасен от неговото страдание и своята безпомощност, че в онзи момент осъзнах, че не само искам, но и че трябва да стана лекар.

— Това е трогателна, покъртителна история — каза Рандолф, — заради импулсивната ви реакция на състрадание и факта, че това ви е мотивирало да тръгнете по един наистина труден път. Не е било лесно за вас да станете лекар, д-р Бауман, и този алтруистичен подтик, който така красноречиво описахте, трябва да е бил наистина силен, щом сте били в състояние да преодолеете пречките, които сте срещнали. Бихте ли разказали нещо за вашата история?

Раменете на Крейг видимо се вдигнаха.

— Възражение — извика Тони и стана на крака. — Не е съществено.

Съдия Дейвидсън свали очилата си.

— Адвокатите, моля, приближете се.

Рандолф и Тони покорно се подчиниха.

— Слушайте! — каза съдията и размаха очилата си към Тони. — Позволих ви да представите обвиняемия като едва ли не олицетворение на виновника в един съдебен процес, въпреки възраженията на господин Бингъм, с уговорката, че ще докажете всяка своя дума, което смятам, че направихте. Сега бъдете така добър да изслушате ответната страна. Журито има право да чуе за мотивацията и подготовката на д-р Бауман. Достатъчно ясен ли съм?

— Да, Ваша чест — кимна Тони.

— Нещо повече, не искам да чувам повече никакви възражения в този дух.

— Разбирам, Ваша чест — каза Тони.

Адвокатите се върнаха на местата си.

— Възражението се отхвърля — обяви съдията за протокола. — Свидетелят може да отговори на въпроса.

— Спомняте ли си въпроса? — попита Рандолф.

— Надявам се — отвърна Крейг. — Откъде да започна?

— Най-добре ще е от самото начало. Разбрах, че не сте получили подкрепа от родителите си.

— Във всеки случай не и от баща ми, който управляваше къщата с железен юмрук. Беше сърдит на нас, децата, особено на мен, след като не станах нито футболен, нито хокеен феномен, какъвто беше брат ми, Лиънърд Джуниър. Баща ми ме смяташе за „слаба ракия“ и ми го е казвал милион пъти. Когато наплашената ми майка се изпуснала да каже, че искам да стана лекар, той отвърнал, че това ще стане само през трупа му.

— Точно този термин ли е използвал?

— Абсолютно! Баща ми беше водопроводчик, който бе уволнен от всички шефове, които наричаше „шайка крадци“. Нямаше как да иска неговият син да стане част от такъв свят, особено като се има предвид, че той самият не беше завършил гимназия. Всъщност, доколкото знам, нито един от семейството ми както по бащина, така и по майчина линия не е завършил колеж, включително брат ми, който наследи бащината ни професия.

— Значи баща ви не е подкрепял академичните ви интереси?

Крейг се засмя безрадостно.

— Като съвсем малък се криех да чета в тоалетната. Налагаше се. Имало е случаи баща ми да ме бие, когато ме хване да чета, вместо да върша някаква работа. Когато получих резултатите от кандидатските си изпити, трябваше да ги крия от баща си и майка ми ги подписа тайно — по всичко имах отличен.