Робин Кук - Криза

— Благодаря ви, докторе — каза Рандолф, докато си събираше записките. — Нямам повече въпроси.

— Господин Фасано — извика съдия Дейвидсън. — Вие имате ли въпроси?

— Разбира се, Ваша чест — излая Тони. Той се изправи пъргаво и с бързи крачки се отправи към катедрата като хрътка след заек.

— Д-р Бауман, във връзка с вашите „проблемни пациенти“: не казахте ли на тогавашната си любовница, докато пътувахте с червеното си Порше към дома на Станхоуп на осми септември 2005-а година, че не можете да понасяте такива пациенти и че смятате хипохондриците за точно толкова лоши, колкото симулантите?

Настъпи пауза, когато Крейг фиксира Тони с очи.

— Докторе? — настоя Тони. — Да не би да си глътнахте езика, както казвахме в основното училище?

— Не си спомням — произнесе накрая Крейг.

— Не си спомняте? — невярващо повтори адвокатът. — О, я стига, докторе, това е толкова изтъркано извинение, особено от човек, известен по време на цялото си следване със запомнянето и на най-незначителните подробности. Госпожица Ратнър категорично си го спомня, както вече каза. Може би ще успеете да си припомните, че сте казали на госпожица Ратнър вечерта, когато сте получили призовката за този процес, че мразите Пейшънс Станхоуп и че смъртта й е благословия за всички. Това сигурно ще опресни паметта ви. — Тони се наведе напред върху катедрата, доколкото му позволяваше ниският ръст и вдигна вежди въпросително.

— Казах нещо в този смисъл — призна накрая Крейг. — Бях ядосан.

— Разбира се, че сте бил ядосан — възкликна Тони. — Бил сте обиден, че някой, като моя безутешен клиент, може да има нахалството да се съмнява дали решението ви е било в съгласие със стандартите на медицинското обслужване.

— Възражение! — каза Рандолф. — Спорно е!

— Приема се — кимна съдията и погледна към Тони.

— Всички сме впечатлени от вашата история за просяка, който станал принц — каза Тони, запазвайки презрението в гласа си. — Но не знам какво значение има това в момента, особено като се има предвид, че начинът на живот на вашите пациенти ви е обезпечавал през годините. Каква е сегашната пазарна цена на къщата ви?

— Възражение — извика Рандолф. — Неуместно и несъществено.

— Ваша чест — оплака се Тони. — Защитата представи пестеливи свидетелства, за да удостовери решението на обвиняемия да стане лекар. Логично е журито да чуе какви са икономическите последици от това решение.

Съдия Дейвидсън се замисли за миг, преди да произнесе:

— Възражението се отхвърля. Свидетелят може да отговори на въпроса.

Тони насочи вниманието си отново към Крейг.

— Е?

Крейг сви рамене.

— Два или три милиона, но не сме я платили.

— Сега бих искал да ви задам няколко въпроса за обслужващата ви практика — каза Тони и стисна здраво катедрата. — Смятате ли, че изискването да се заплащат предварително хиляди долара годишно, е отвъд финансовите възможности на някои пациенти?

— Разбира се — отсечено отвърна Крейг.

— А какво се случва с тези ваши любими пациенти, които или не могат, или по някаква причина не покрият договорните такси, финансиращи новото ви Порше или секс-бордея ви в Бийкън Хил?

— Възражение! — Рандолф се изправи. — Спорно и в ущърб на клиента ми.

— Приема се — излая съдия Дейвидсън. — Адвокатът да ограничи въпросите си до разкриване на съответната фактическа информация и да не лансира теории и аргументи, които би трябвало да се оставят за накрая. Това е последното ми предупреждение!

— Съжалявам, Ваша чест — каза Тони, преди да се обърне към Крейг. — Какво се случва с тези любими пациенти, за които сте се грижили години наред?

— Те трябва да си намерят нови лекари.

— Което, страхувам се, често е по-лесно да се каже, отколкото да се направи. Помагате ли им в това?

— Предлагам им имена и телефонни номера.

— От телефонния указател ли ги вземате?

— Те са обикновено местни лекари, с които аз и моят екип се познаваме.

— Говорите ли лично с тези лекари?

— В някои случаи.

— Което означава, че в някои случаи не го правите. Д-р Бауман, не се ли безпокоите да изоставите вашите — по общо мнение — скъпи пациенти, които са били отчаяни и са ви търсили за здравните си нужди?

— Не съм ги изоставил! — възмутено извика Крейг. — Дадох им избор.

— Нямам повече въпроси — каза Тони и погледът му се насочи към масата на ищеца.

Съдия Дейвидсън погледна Рандолф над очилата си.

— Има ли защитата въпроси към противната страна?