Робин Кук - Криза

— Не, Ваша чест.

— Свидетелят може да седне — каза съдията.

Крейг се изправи и с несигурни стъпки се върна на мястото си.

Съдията отново обърна поглед към Тони.

— Господин Фасано?

Адвокатът стана.

— Ищецът прекратява представянето на свидетелства — произнесе той самоуверено, преди да се отпусне пак на стола.

Съдията извърна очи към Рандолф и се изправи.

— Предвид непълнотата на фактите и липсата на доказателства, защитата се освобождава.

— Отхвърля се — остро каза съдията. — Представеното доказателство е достатъчно за нас, за да продължим. Когато съдът поднови работата си след обедната почивка, можете да призовете първия си свидетел, господин Бингъм. — След това удари силно с чукчето си. — Прекъсване за почивка. Напомня ви се отново да не обсъждате процеса помежду си, както и с никого другиго и да се въздържате от всякакви мнения до приключването на показанията.

— Всички да станат — извика приставът.

Джак и Алексис се изправиха с останалите, докато съдията се измъкна от мястото си и изчезна през страничната врата.

— Какво мислиш? — попита Джак, докато журито излизаше.

— Продължавам да се дивя на това до каква степен е вбесен Крейг. Толкова е ядосан, че не може да се контролира.

— Изненадан съм, че се чудиш. Като го познаваш добре, не смяташ ли, че е съвместимо с неговия нарцисизъм?

— Да, но се надявах, че след прозрението, което демонстрира вчера по време на обяд, ще е в състояние да се контролира далеч по-добре. Тони още не бе започнал да задава въпросите си, когато изражението на Крейг се промени.

— Всъщност исках да те попитам как според теб се справи Рандолф.

— За съжаление не мисля, че беше толкова ефективен, колкото се надявах. Накара Крейг да звучи прекалено проповеднически, сякаш изнася лекция. Накрая беше по-добре.

— Аз пък смятам, че Рандолф беше доста ефективен — възрази Джак. — Никога не съм и подозирал, че Крейг си е пробивал сам пътя и всичко дължи единствено на себе си. Да работиш толкова здраво, докато следваш медицина, и да получаваш отлични оценки е много впечатляващо, повярвай ми.

— Но ти си лекар, а не съдебен заседател и освен това не чу директния разпит на Тони. Крейг може да се е борил като студент за оцеляването си, но журито едва ли ще симпатизира на човек, който живее в къща за почти четири милиона долара, а пък и Тони много умно прехвърли въпросите си към червеното Порше, към негативните чувства, които е изпитвал Крейг към Пейшънс, към любовницата му и фактът, че се е отказал от много от старите си пациенти.

Джак кимна неохотно. Опитваше се да види нещата от светлата им страна заради Алексис. Затова изпробва друга тактика:

— Е, сега е ред на Рандолф. Време е най-после слънцето да изгрее и на нашата улица.

— Боя се, че няма да е много ярко. Всичко, което Рандолф възнамерява да направи, е да представи двама-трима свидетели, никой от които не е от Бостън. Каза, че щял да приключи този следобед. Утре е решението. — Тя мрачно поклати глава. — Предвид обстоятелствата, не виждам как могат да се обърнат нещата.

— Той е опитен адвокат — възрази Джак с ентусиазъм, какъвто всъщност не чувстваше. — Опитът в повечето случаи побеждава във финалните анализи. Кой знае. Може пък да извади някоя изненада от ръкава си.

Той не осъзнаваше, че до голяма степен е прав. Изненада щеше да има, но нямаше да излезе от ръкава на Рандолф.

Бостън, Масачузетс

Четвъртък, 8 юни 2006 г.

1:15 след обед

— Списания? — погледна го приличащата на бездомница млада жена. Джак си помисли, че сигурно тежеше не повече от четиридесетина килограма, докато го отминаваше, съпроводена от половин дузина кучета от различен калибър. Беше я спрял, след като тръгна по обичайния си път през Бийкън Хил. Беше решил да си купи нещо за четене, в случай, че се наложи да чака прекалено дълго багериста.

— Ами… да видим… — Жената се замисли. — Има няколко места на „Чарлз стрийт“.

— Едно е напълно достатъчно — усмихна се Джак.

— Дрогерията на Гари на ъгъла на „Чарлз“ и „Маунд Върнан стрийт“.

— На прав път ли съм? — В този момент той се намираше на „Чарлз стрийт“ срещу парка и паркинга.

— Да, дрогерията е една пресечка по-надолу от тази страна на улицата.

Той поблагодари на жената, която се отдалечи, следвана от нетърпеливите палета.

Магазинът беше от типа „за всекиго по нещо“, натъпкан с какво ли не, но може би точно старомодната му атмосфера го правеше толкова приятен. Цялото помещение бе с размерите на секцията за шампоани в големите супермаркети и търговските центрове. Стоките, които варираха от витамини и лекарства срещу простуда до бележници, бяха натъпкани на рафтове от пода до тавана по дължината на цялата стена. В далечния край, близо до аптекарския щанд, имаше изненадващо широк подбор от списания и вестници.