Робин Кук - Криза

— Каквото трябва да стане ще стане — вдигна рамене той. Нямаше желание да навлиза подробно в тази трудна тема.

— Ами Лори? Тя какво мисли?

— Още не съм й казал — призна Джак.

— Пресвети боже! Това съвсем не е най-подходящият начин да започна отношенията си с бъдещата си снаха.

— Знаеш ли, мисля че трябва да се върнем и да видим какво става в залата — опита се Джак да промени разговора. — Канеше се да ми разкажеш защо свидетелствата на Крейг не са минали както трябва.

— След като обвини Тони, че е адвокат-лешояд, започна да укорява съдебните заседатели, че не му били равни. Не били в състояние да преценяват действията му, тъй като никога не им се било налагало да спасяват човешки живот, както той се опитал да спаси Пейшънс Станхоуп.

Джак се плесна по челото изумен.

— И какво направи Рандолф?

— Всичко, което можеше. Стана и започна да обяснява какво е имал предвид Крейг, но от това нямаше кой знае каква полза. Поиска прекъсване, но съдията попита Крейг дали се нуждае от почивка и Крейг отказа, поиска да продължат.

Джак поклати глава.

— Крейг си е най-върлият враг, въпреки…

— Въпреки какво? — погледна го въпросително Алексис.

— Крейг има право. В известен смисъл той говори от името на всички лекари. Хващам се на бас, че всички лекари, които са имали нещастието да преживеят подобен процес, се чувстват по същия начин. Само дето не биха го казали.

— Ами той също не биваше да го казва. Ако аз бях съдебен заседател, който изпълнява гражданския си дълг, и започнат да ми отправят подобни упреци, щях да съм по-склонна да се оставя на ласкателствата и да повярвам на интерпретацията на събитията, които прави Тони.

— Това ли беше най-лошата част?

— О, имаше още. Тони накара Крейг да признае, че все пак е подозирал, че фаталното домашно посещение е било за спешна помощ, както твърди Лиона и че не е изключвал вероятност от сърдечна криза. Накара го да признае също, че разстоянието от дома на Станхоуп до Симфоничната зала е по-късо, отколкото от болницата до залата и че е нямал търпение да отиде на концерта преди започването му, за да се изфука с гаджето си. И особено обвиняващото — че е казал всичките не особено ласкателни думи за Пейшънс Станхоуп пред онази уличница, Лиона, включително това, че смъртта на Пейшънс била истинска благословия за всички.

— О! — поклати Джак отчаяно глава. — Това не е никак добре!

— Наистина не е добре. Крейг се представи като арогантен лекар, който се е интересувал единствено от това да отиде на концерта навреме с любовницата си, а не да се погрижи за пациентката си.

Джак се изправи.

— И какво направи Рандолф на кръстосания разпит?

— Ще бъде най-точно, ако кажа, че се опита да поправи щетите. Да реабилитира Крейг по всяко отделно обвинение. Когато ти дойде, Крейг говореше за разликата в състоянието на Пейшънс Станхоуп, когато е пристигнал в къщата и онова, което му е казал по телефона господин Станхоуп. Рандолф бил напълно убеден, че Крейг не е споменавал нищо за сърдечна криза, когато е разговарял с Джордан. Разбира се, това е напълно противоположно на думите на Джордан по време на свидетелските му показания.

— Как според теб съдебните заседатели приеха кръстосания разпит в сравнение с прекия?

— Имах чувството, че изглеждат по-безстрастни от преди, но това може да се дължи на отчаянието ми. Не съм оптимист след прекия разпит на Крейг. Рандолф наистина здравата се измъчи с него. Каза ми тази сутрин, че имал намерение да помоли Крейг да разкаже историята на живота си като противодействие на опита на Тони да го срине напълно.

— Защо не — вдигна рамене Джак. Макар да не беше кой знае колко ентусиазиран, сърцето му се свиваше като гледаше измъченото лице на сестра си. Как ли й се отразяваше целият този хаос, униженията, които всекидневно трябваше да преглъща пред толкова много непознати? Джак така и не одобри никога отношенията им, още от първия път, когато се бе запознал със зет си преди шестнайсет години. Сестра му и Крейг се бяха запознали по време на стажа си в „Бостън Мемориал Хоспитал“ и му бяха гостували, докато траеше годежът им. Джак го бе оценил като егоцентричен и едностранчив тип, който не се интересува от нищо друго, освен от медицина. Но сега, когато ги гледаше в дома им, въпреки трудностите, трябваше да признае пред себе си, че в известен смисъл се допълваха. Алексис имаше донякъде зависим характер, проявен още в детските й години, който се съчетаваше добре със самовлюбената, нарцистична природа на Крейг. Те наистина се допълваха взаимно.