Робин Кук - Криза

— Сещам се как ковчегът може да бъде оставен в земята — каза Джак. — Поемам отговорността. Ако капакът се пропука, ще го сменим с нов. Сигурен съм, че гробищната управа няма да има нищо против.

— Предполагам — каза Харолд поуспокоен.

— Отивам лично да говоря с Пърси и Уолтър да видим как можем да разрешим този въпрос.

— Както искате. Само ме информирайте. Длъжен съм да присъствам при отварянето на гроба.

— Разбира се — кимна Джак. — Бихте ли ми казали как да стигна до „Парк Медоу“?

Джак излезе от погребалния дом в доста по-различно настроение, отколкото на влизане. Беше раздразнен, но ведно с това и амбициран да постигне онова, което е решил. Трите неща, които никога не преставаха да го изкарват от кожа, бяха бюрокрацията, некомпетентността и глупостта, особено когато вървяха заедно, което се случваше често. Изваждането на Пейшънс Станхоуп от земята щеше да бъде по-трудно, отколкото бе очаквал, когато по най-лекомислен начин бе решил да прави аутопсията.

Когато стигна до колата си, я огледа за пръв път след гонитбата по магистралата. Освен счупения прозорец и забития куршум в пластмасата, цялата лява страна беше одраскана и с доста хлътнатини, а задницата беше здравата ударена. Това го накара да се разтревожи дали ще може да отвори багажника. За щастие, страховете му не се сбъднаха и той вдигна безпрепятствено капака. Искаше му се да е сигурен, че има достъп до инструментите и материалите, които Латаша му бе дала за аутопсията. Не му се мислеше обаче за реакцията на служителите от „Херц“, когато видеха състоянието на колата, макар да бе избрал пълна застраховка.

Той влезе в колата и разгъна картата. Гробището не беше далеч и го откри без много усилия. То се простираше на един хълм, който гледаше към впечатляващи религиозни институции, които приличаха на колеж с безброй отделни сгради. Мястото бе доста приятно въпреки дъжда и напомняше парк с надгробни камъни. Главният вход представляваше сложна каменна постройка, стигаща до входния портал и осеяна със статуи на пророците. Отделните порти бяха черни, чугунени и биха всявали страх, ако не бяха постоянно отворени. Цялото гробище беше заобиколено с ограда.

Точно зад портала се издигаше католическа сграда, състояща се от офис и гараж с многобройни клетки за паркиране. Тя се намираше в двор, покрит с чакълена настилка, от който се стигаше до самото гробище. Джак паркира колата си и влезе през отворената врата в офиса. Двама души седяха зад две бюра. Останалата мебелировка включваше няколко стари метални шкафа с по четири чекмеджета и библиотечна маса със столове. Върху стената се виждаше голяма карта с разположението на всички парцели.

— Мога ли да ви помогна? — попита една старомодно облечена жена. Не беше нито любезна, нито нелюбезна, когато вдигна към него преценяващ поглед. Беше поведение, което Джак започваше да свързва с Нова Англия.

— Търся Уолтър Стросър — рече той.

Жената посочи към мъжа, без да поглежда нито него, нито Джак. Вниманието й отново се върна към монитора, на който работеше.

Джак пристъпи към близкото бюро. Въпросният мъж бе на неопределена средна възраст и достатъчно пълен, за да се предположи, че редовно се отдава на седемте смъртни гряха, особено на лакомията и мързела. Той седеше отпуснато на бюрото си, с ръце върху впечатляващото си шкембе. Лицето му беше зачервено.

— Вие ли сте господин Стросър? — попита Джак, когато мъжът не се опита нито да заговори, нито да помръдне.

— Аз съм.

Джак накратко се представи и обясни необходимостта от преглед на починалата госпожа Пейшънс Станхоуп, за да се помогне на съда, като показа полученото разрешително за ексхумацията. Поясни също така, че всичко, от което се нуждае, е трупът.

— Господин Харолд Лангли ме уведоми.

Благодаря, че ми каза, помисли си Джак, но не каза нищо. Вместо това попита:

— Спомена ли ви също така, че има проблем с графика? Бяхме планирали ексхумацията да се извърши днес сутринта.

— Има някакво противоречие. Казах на господин Галодет да звънне на господин Лангли тази сутрин и да му обясни ситуацията.

— Получих съобщението. Това, за което идвам лично, е да разбера дали срещу едно допълнително възнаграждение за усилията ви и за усилията на господин Галодет не бихме могли да вместим ексхумацията в графика ви. Боя се, че трябва да напусна града тази вечер… — Джак прекъсна с това неопределено предложение, като се надяваше, че алчността не е от пороците, които са отминали Уолтърс.