Робин Кук - Криза

Следващата му мисъл беше, че нещо се блъсва в задницата на колата му, което накара главата му да отскочи от облегалката. Моментът, в който дойде на себе си, той се извърна и погледна през задното стъкло. Не видя нищо, освен голяма черна кола, която го притискаше. Едва тогава осъзна, че това е причината той да продължава да се движи напред, независимо че натиска педала на спирачките.

Обърна се напред и сърцето му подскочи. Принуждаваха го да мине на червено! Отвън можеше да чуе ужасния скърцащ звук от заключените му колела, триещи се в пръскащия камъчета чакъл, както и грохота на мощния двигател, който го тласкаше. Следващото, което осъзна бе един фар, който мина от лявата му страна и мощния звук на автомобилен клаксон. После се чу скърцане на гуми, последвано от ярки фарове, отминаващи напред.

Джак инстинктивно затвори очи, очаквайки удар отляво. Когато той дойде, бе по-скоро бръсване, отколкото сблъсък и Джак видя неясния размазан образ на кола, притисната странично в неговия Хюндай откъм шофьорската врата. Чу се стържене на метал в метал.

Той вдигна крака си от спирачката, предполагайки, че тя не работи и няма защо да я натиска. В следващия миг колата излетя напред към препускащите по магистралата коли. Натисна отново педала на спирачката. Почувства заключените колела на колата и стържещия звук от гумите, които се триеха в настилката, но скоростта му не намаля. Погледна назад. Огромната черна кола неумолимо го притискаше към опасния път, който се намираше на не по-малко от петдесет стъпки. Тъкмо се канеше да обърне главата си напред, когато погледът му улови интересен орнамент върху капака на колата. Осъзна, че това е знакът на Кадилак, а в съзнанието му черен Кадилак означаваше Франко, до доказване на противното.

Тъй като спирачките бяха безполезни срещу многото конски сили на Кадилака, Джак ги освободи и настъпи педала на газта. Двигателят реагира пъргаво. Нямаше го вече онзи агонизиращ стържещ звук на метал в метал и с осезаема лекота колата успя да се отдели от тиранията на преследващия автомобил.

Джак стисна волана отчаяно и се съсредоточи върху четирилентовия трафик на високоскоростната магистрала. В последната секунда затвори очи, тъй като в тази част на пътя нямаше банкет, което означаваше, че няма друг избор, освен да се присъедини към потока от коли в отдалечената дясна лента. Въпреки, че предишните му идвания в Бостън го бяха убедили в агресивността на тукашните шофьори, не можеше да им отрече бързите реакции. И независимо от настъпилата какофония от гневни клаксони и скърцащи гуми, се оказа притиснат между два автомобила на не повече от шест стъпки зад предния и на сантиметри от задния. За съжаление колата отзад се оказа един заплашителен Хамър, който стоеше, без да помръдва — индикация за гнева на шофьора вътре.

Джак се опита да се приспособи към скоростта на предната кола, макар да му се струваше, че онзи се движи прекалено бързо, като се има предвид отвратителното време. Не че имаше голям избор. Не изпитваше голяма охота да забавя от страх, че Хамъра ще го притиска по същия начин, както беше направил онзи проклет черен Кадилак. Той отчаяно го затърси с очи в задното огледало, но не беше лесно. Колата отпред приличаше на размазано петно от водна боичка, независимо от работата на чистачките. Не откри Кадилака, но за сметка на това улови погледа на онзи от Хамъра, който му показа юмрук и среден пръст.

Необходимостта да се концентрира върху пътя не беше единственото, което му пречеше да открие нападателя си. Водните струи, които шибаха отвън и запотените стъкла, както и препускащите край него коли и особено камиони, пръскаха кал във всички посоки.

Внезапно от дясната му страна се мерна знак, указващ къде могат да обърнат инвалидни колички. Трябваше да вземе бързо решение, тъй като при скоростта, с която се движеха неговата кола и останалите, възможността скоро щеше да бъде пропусната. Джак импулсивно сви надясно от линията на трафика и натисна спирачки, като се мъчеше да не позволи на колата да занесе.

Най-после с голямо облекчение успя да я овладее, но нямаше време за почивка. В огледалото за обратно виждане съзря черния Кадилак да напуска линията на трафика точно както бе направи той самият.

Пое си въздух, стисна волана толкова здраво, че кокалчетата на пръстите му побеляха и скочи върху педала за газта. Ускорението бе впечатляващо. Напред внезапно изникна ограденият край на изхода, което го принуди отново да се вреже в трафика. Този път не беше така безразсъден, но предизвика същата ярост у шофьорите отзад. Само че не му пукаше, като знаеше, че онзи с черния Кадилак продължава да го преследва.