Робин Кук - Криза

— Добре — кимна Джак. — И все пак ще имам едно наум, когато се захващам с аутопсията. Независимо от всичко съм планирал токсикологично изследване, ако има шансове за свръхдоза или погрешно лекарство, това е много по-важно.

— Какво ще покаже подобно изследване?

— Обичайните лекарства, дори някои не толкова обичайни, ако са в достатъчно висока концентрация.

Крейг пресуши втората си чаша, погледна към бутилката и си помисли дали няма да е добре да си налее трета. Той се изправи.

— Съжалявам, че не съм добър домакин, но имам среща с любимия си хипнотичен агент.

— Не е добра идея да смесваш алкохол с приспивателни.

— Нима? — произнесе Крейг с пресилена усмивка. — Не съм и подозирал.

— Ще се видим сутринта — каза Джак, преструвайки се, че не долавя предизвикателния му поглед.

— Да не би да се боиш да не дойдат лошите момчета? — попита язвително Крейг.

— Не, не се боя.

— Нито пък аз. Не и докато аутопсията не е направена.

— Имаш ли нещо наум? — вдигна вежди Джак.

— Разбира се, че имам, особено след като ти ми каза, че шансовете да се открие нещо са малки, а Рандолф заяви, че независимо какво бъде намерено, то няма да повлияе решението на съда.

— Казах, че шансовете са малки, преди някой да нахълта в къщата ти, за да те предупреди да не се захващам да търся. Но това не е аргумент. Зависи от теб и Алексис.

— Тя е убедена.

— Добре, а ти? Трябва да ми кажеш, Крейг. Искаш ли да правя аутопсията?

— Не знам какво да мисля, особено след двата двойни скоча.

— Защо не ми кажеш окончателното си решение утре — предложи Джак. Вече губеше търпение. Крейг не беше най-лесният човек дори и без двата двойни скоча.

— Що за човек трябва да е, за да тръгне да тероризира три малки деца? — избърбори Крейг.

Джак вдигна рамене. Беше от онези въпроси, които не се нуждаеха от отговор. Пожелаха си лека нощ и се разделиха.

Джак остана на дивана и се протегна назад, загледан в изкачващия се по стъпалата Крейг, който залиташе несигурно. Дали пък не трябваше да отиде по някое време през нощта и да го провери как е?

Той се изправи и се протегна. Усети тежестта на револвера и отново го заля приятното чувство за сигурност. Погледна часовника си. Беше прекалено рано да си ляга. Хвърли поглед към черния екран на телевизора: и без това нямаше нищо интересно. Поради липса на по-добър план, реши да вземе папката по делото и да я занесе в кабинета. Като човек с навици, той седна на същия стол, на който седеше и предишния път. Светна стоящата лампа и започна да се рови из многобройните листове, опитвайки се да открие болничния протокол от спешното.

Измъкна листа и се облегна назад в стола. Беше го преглеждал преди, особено онази част, която се отнасяше до цианозата. Сега реши да прочете всичко отново. В този миг очите му се спряха на старомодната докторска чанта на Крейг. Внезапно му хрумна интересна мисъл. Ами ако фалшивият позитивен резултат се дължеше на биомаркерния комплект?

Първо отиде до вратата, за да прецени дали би могъл да чуе, ако някой тръгне по стълбите. Макар Крейг да бе казал, че не се сърди, задето Джак е бъркал в чантата му, Джак изпитваше неудобство. Но когато се убеди, че всичко е спокойно, той смъкна кожената чанта от рафта и извади принадлежностите за биомаркера. Отвори кутията и прочете, че технологията е базирана на моноклонални антитела, които са силно специфични, което на свой ред означаваше, че шансът за погрешен позитивен резултат е близък до нула.

Е, добре, промърмори той полугласно, докато прибираше инструкцията обратно в кутията, а кутията — обратно на дъното на чантата при трите празни ампули. Толкова усилия за поредната умна идея.

Върна се на стола си и взе отново листа от спешното. За съжаление, там нямаше нищо съмнително и както бе забелязал и първия път, най-интересната част се отнасяше до цианозата.

Внезапно телефоните на двете бюра започнаха да звънят едновременно. Той се стресна. Настойчивото звънене продължи и той си помисли, че Крейг явно не го чува, затова стана от стола. Включи лампата на бюрото на Алексис и погледна кой се обажда. Беше Леонард Бауман.

След седмото позвъняване реши най-после да вдигне. Оказа се Алексис.

— Слава богу — произнесе тя в слушалката, като го чу.

— Изчаквах Крейг да ти се обади, но явно комбинацията му от алкохол и лекарства го е завела по-навътре в страната на сънищата.

— Всичко наред ли е при вас? — попита Алексис.

— Цветя и рози — отвърна Джак. — А при вас?