Робин Кук - Криза

— Питам те сериозно — каза Джак. — Бих искал да знам.

Крейг го погледна. Част от напрежението, изписано върху лицето му, се оттегли.

— Обичайните предупреждения, които споменах по време на обяда и може би още едно-две неща. Да не съм заеквал и да не съм се смеел. Можеш ли да повярваш? Тони Фасано ме напада с думи, а се иска от мен да съм спокоен. Можело да изглеждам наранен, но не и ядосан, така че да предизвикам симпатиите на съдебните заседатели. Представяш ли си?!

— Според мен звучи разумно.

Крейг присви очи и го погледна.

— Според теб, но не и според мен.

— Без да искам чух, че повишавате тон. Карахте ли се?

— Всъщност не — каза Крейг. — Просто ме ядоса. Разбира се, точно това се опитваше да направи. Разиграваше театър като Фасано. Виждаш ли, проблемът е там, че когато застана на подиума, аз ще съм се заклел, а Тони Фасано няма да е. Това означава, че ще може да си приказва каквото му хрумне и да твърди каквото си иска, а аз трябва да съм с дебела кожа и да се правя, че не ми пука. Което не ми е възможно. Ядосах се дори на Рандолф. Направо съм отчаян.

Джак го гледаше как пресушава чашата си, как после си налива поредната напитка. Знаеше, че често личностните качества на наистина добрите лекари като Крейг, които ги правят докачливи в един процес за лекарска небрежност, ги правят лоши свидетели на собствената им защита. Знаеше също, че и обратното е вярно: Наистина лошите лекари полагаха усилия край леглата на болните, за да компенсират професионалния дефицит и да избегнат евентуален процес, а ако такъв все пак се повдигнеше, правеха такива представления, за да отърват кожата, че направо бяха достойни за „Оскар“.

— Просто не виждам кое му е доброто — продължи Крейг, повече мрачен, отколкото ядосан. — И продължавам да се безпокоя, че Рандолф не е правилният човек, независимо от опита му. Дяволски префърцунен е. А Тони Фасано е хитър и лукав, и журито го гледа в устата.

— Журито в края на краищата ще прогледне през мъглата — успокои го Джак.

— Другото, с което Рандолф ме вбеси, е, че продължава да приказва за обжалване. Това окончателно ме вбеси тази вечер. Не мога да повярвам, че повдига въпроса. Да, знам, че трябва да го обмисля. Както трябва да помисля какво ще правя през остатъка от живота си. Ако изгубя делото, сигурен съм, че няма да мога да продължа да практикувам.

— Това е двойна трагедия — каза Джак. — Професията не може да си позволи да се лиши от най-кадърните си клиницисти, нито пък пациентите ти.

— Ако изгубя, никога няма да мога да погледна пациент, без да се тревожа, че може да ме осъди и да ме подложи отново на подобен род преживявания. Това бяха най-лошите осем месеца в живота ми.

— Но какво би могъл да правиш, ако не практикуваш? Имаш малки деца!

Крейг вдигна рамене.

— Може би да работя в голяма фармацевтична компания. Съществуват много възможности. Познавам няколко души, които тръгнаха по този път. Друга възможност е да подновя научните си изследвания.

— Смяташ ли, че това ще те удовлетворява?

— Защо не? Проблемите са интересни.

— За да завършим темата — каза Джак, — докато бях навън преди малко, се сетих за нещо и се запитах дали да не се кача при вас горе.

— За какво?

— За Пейшънс Станхоуп. Получих всички папки по делото, които съм прочел няколко пъти. Включително твоите протоколи. Единственото нещо от болницата, обаче, е документът от спешното.

— Да. Тя така и не се съгласи на никакви други изследвания.

— Знам, но няма никакви лабораторни изследвания, освен споменатите в бележките, няма и предписания. Това, което се питам е дали в болницата може да се случи голяма грешка, като например даване на погрешно лекарство или предозиране. Ако е така, отговорният за това човек може отчаяно да се опитва да прикрие следите и да е дяволски щастлив, че те е натопил ти да отговаряш. Знам, че е само теоретична възможност, но не е чак толкова абстрактна, колкото идеята за заговора. Ти какво мислиш? След станалото днес следобед е съвършено ясно, че някой силно, много силно е против правенето на аутопсия и ако не можем да държим отговорен за това Фасано, причината може да е нещо друго, освен пари.

Крейг се замисли за известно време.

— Поредната безумна мисъл, макар и да е интересна.

— Предполагам, че по време на разследването, всички свързани със случая протоколи от болницата са били получени.

— Така мисля — каза Крейг. — Ето ти един аргумент срещу подобна теория — аз бях там с пациентката през цялото време. Щях да усетя, ако имаше нещо такова. Ако е имало предозиране или даване на погрешно лекарство, обикновено е налице видима промяна в статуса на пациента. А такава нямаше. От момента, когато за пръв път я видях в дома й, до момента, в който бе обявена за мъртва, тя просто гаснеше, не реагираше на нищо, което правехме.