Робин Кук - Вектор

Джак прехапа език, за да си спести няколкото духовити забележки, които моментално се появиха в съзнанието му.

Направи го главно заради Шерил, която щеше да остане в близост с Бингъм чак до края на работния ден. Яростните изблици на шефа бяха почти толкова популярни, колкото и авторитета му като криминолог.

— Имаш ли представа защо те накарах да слезеш тук? — изръмжа той.

— Отказвам да отговоря, тъй като всеки отговор би означавал самообвинение — изгледа го предизвикателно Джак.

Онзи не можа да сдържи усмивката си, но размаха ръце и бързо стана сериозен.

— Наистина си ужасен, момчето ми… Но нека ти кажа защо си тук: преди малко ми се обади доктор Патриша Маркъм, главен комисар по здравеопазването. Оплака се, че си нападнал градския епидемиолог доктор… — Бингъм върна очилата си на мястото им и прелисти бумагите пред себе си.

— Доктор Ейбълард — подсказа му Джак.

— Точно този — кимна шефът.

— Какво е обвинението?

— Почитаемият доктор се оплаква, че си му иззел функциите — изгледа го продължително Бингъм. — Какво става, момче? Нима ние тук не те товарим достатъчно?

— Позвъних му по препоръка на доктор Уошингтън — отвърна Джак. — Исках да го уведомя за случая на антракс, който открих наскоро.

— Да, Калвин ми каза — кимна директорът.

— Но доктор Ейбълард прие новината мимоходом — добави Джак. — Каза, че ще й обърне внимание като му дойде времето, или нещо подобно…

— Нали източникът на заразата е изолиран някъде в Куинс? — втренчи се в него Бингъм.

— Това е вярно — призна Джак.

— Което обаче не ти пречи да нахлуеш във фирмата на жертвата и да се заровиш в архивите му! — остро каза Бингъм. — Какво ти става, бе човек? Полудя ли? Знаеш ли какво ни чака, ако бъдем захапани от някой адвокат, който си пада по гражданските свободи? Действал си без разрешение!

— Поисках го от съпругата на жертвата — възрази Джак.

— А, това вече е друга работа! — иронично възкликна директорът. — Ще ни свърши страхотна работа в съда!

— Бях разтревожен от вероятността, че част от последната доставка на килими може да е вече разпродадена. При това положение има голяма опасност от разпространение на антракса, дори до мащабите на мини-епидемия…

— Доктор Ейбълард е абсолютно прав! — разфуча се Бингъм. — Това е негова, а не твоя работа!

— Нашата главна задача е да предпазваме хората — възрази Джак, стараейки се да запази спокойствие. — Имах чувството, че доктор Ейбълард не си дава сметка за съществуващия риск и не обръща достатъчно внимание на ситуацията…

— Когато имаш такива чувства по отношение на колега държавен служител, трябва да дойдеш първо при мен! — продължаваше да кипи Бингъм. — А вместо това ти хукваш да обикаляш магазини и складове, като се правиш на някакъв епидемиолог-детектив. Ако беше дошъл при мен, аз щях да завъртя един телефон на Пат Маркъм. Като главен комисар по здравеопазването, тя има всички прерогативи да размърда задниците на подчинените си. Това е начинът, по който работи системата, ясно?

— Добре, ясно — сви рамене Джак. В името на Шерил се въздържа от навлизането в материята за бюрократичната неефикасност и некомпетентността на държавните служители. Но от опит знаеше, че ако не си свърши работата сам, тя идва ли ще бъде свършена от държавния служител, на когото плащаха за това…

— В такъв случай се считай за предупреден и се махай по дяволите! — махна с ръка Бингъм, очевидно успял да насочи ума си към следващия проблем.

Джак не чака втора покана, стана и напусна кабинета.

— Как бях? — спря се пред бюрото на Шерил той.

— Честно казано, не мога да ти пиша повече от тройка — престорено се навъси жената. — Но поради факта, че обикновено стигаш до двойката — тоест вбесяваш го до прага на апоплектичен удар, бих казала, че днес показа определен напредък.

Джак само махна с ръка и излезе в коридора, но едва направил две крачки беше спрян от Калвин, който го зърна през отворената врата на кабинета си.

— Хей, докъде стигнахте със случая Дейвид Джеферсън? — извика заместник-директорът.

— Още нямаме отговор — надникна през прага Джак. — Ти обади ли се на Джон Деврийс да побърза с токсикологичните проби?

— След като съм обещал, значи съм го направил! — троснато отвърна Калвин.

— Окей, в такъв случай отивам право там — кимна Джак.

— Не забравяй, че искам всичко да е приключено до четвъртък! — подвикна след него онзи.

Джак вдигна палец, макар да не беше сигурен в поставените срокове. Нямаше смисъл да спори по въпроса, още повече, че всичко зависеше от лабораторията. Взе асансьора за четвъртия етаж и поклати глава. Понякога трябваше да се вярва и в чудеса…