Робин Кук - Вектор

— Защо? — учудено прошепна Юри. Новината беше твърде хубава, за да е истина.

— На нас не ни дават обяснения — отвърна жената. — Ще трябва да говорите с дежурния лекар, днес той се казва доктор Рандолф Сандърс. Почакайте за момент, веднага ще ви свържа!

Юри понечи да каже, че няма желание да разговаря с никакви доктори, но в слушалката вече прозвуча асансьорната музика на изчакването.

Докато чакаше, направи опит да овладее възбудата си. Решението Кони да не бъде аутопсирана беше наистина добра новина, стига да е истина. Пръстите му нервно забарабаниха по плота, а чашата с водка сякаш сама отскочи до устните му.

— Доктор Сандърс — прозвуча приятен мъжки глас, който прекъсна музиката. — С какво мога да ви помогна?

Юри нервно обясни кой е и каква информация е получил.

— О, да — рече доктор Сандърс. — Запознат съм много добре с този случай. На практика именно аз реших, че аутопсията е излишна…

— Значи ще освободите тялото? — попита Юри.

— Разбира се. Погребалната ви агенция може да го вдигне по всяко време. Мисля, че се бяхте спряли на „Стрикландс“…

— Точно така — кимна Юри. — Трябва ли да им позвъня?

— Убеден съм, че от моргата вече са го сторили — отвърна доктор Сандърс. — Или ще се обадят всеки момент.

— Много ви благодаря — рече Юри, стараейки се да скрие радостната възбуда, която заля сърцето му. — Но позволете да запитам, защо все пак променихте намеренията си? Лично аз съм доволен, тъй като не можех да си представя какво трябва да се извърши с тялото на съпругата ми…

— Не беше точно промяна в намеренията — отвърна доктор Сандърс. — По принцип не аутопсираме всички пациенти, които ни изпращат. Правим предварителна преценка на всеки отделен случай и тогава решаваме. В случая с вашата съпруга имаме смъртен акт, издаден от лекуващия лекар, в който се споменава за хронична астма… Разбира се, наднорменото й тегло също е изиграло своята роля.

— Разбира се — кимна Юри. — Благодаря ви за любезните разяснения.

— Моля. Приемете искрените ми съболезнования…

— Благодаря — промълви Юри. — Наистина не ми е лесно…

Остави слушалката и на лицето му бавно изплува широка, самодоволна усмивка. Имаше чувството, че последното препятствие пред операция „Отмъщение“ вече е отстранено. Обзе го нетърпение да съобщи добрата новина на Кърт.

Изплакна чинията си, глътна остатъка от водката и се насочи към мазето. Подсвирквайки, той отключи катинара на преддверието. Чувстваше се толкова добре, че напълно забрави за умората.

Отвори малкото складче и свали от лавиците хранителните разтвори, които му трябваха. Излезе навън и положи пакетите на пода, непосредствено до вратата на лабораторията. После се зае да навлича предпазния костюм и скачения с него дихателен апарат. Най-накрая отключи вътрешната врата и се наведе да вдигне пакетите.

Първата му работа беше да извади питките антракс от сушилнята и да ги прехвърли в пулверизатора. Включи го и изпита благодарност от факта, че под предпазния костюм циркулира силна струя сгъстен въздух. Съскането му помагаше да се справи с оглушителното тракане на стоманените топчета, които се блъскаха в металния цилиндър.

Следващата операция беше свързана със събирането на новите антраксни спори, събрали се по повърхността на ферментатора под формата на гъста слузеста маса. Положил и тях в сушилнята, той зареди ферментатора със свежи хранителни вещества, за да могат бактериите да продължат процеса на възпроизводство.

Най-накрая му остана време да обърне внимание и на втория ферментатор. Провери нивото на растеж на Clostridium botulinum, което отново се оказа по-слабо от очакваното. Продължаваше да бъде озадачен от този факт, но той вече не го тревожеше, просто защото беше решил да зареди ферментатора с Bacillus anthracis. Произвеждайки антраксни спори и с двата ферментатора, той само за няколко дни щеше да разполага с контролното количество от 4–5 килограма.

Спря за момент, тъй като трябваше да открие отговор на един важен въпрос: какво да прави със съществуващата култура Clostradium botulinum. Въпреки бавния процес на размножаване, в уреда имаше огромно количество здрави бактерии. Огледа се за някакъв съд, в който мога да бъдат съхранени те. Не видя нищо подходящо с изключение контейнерите от хранителните съставки, които бе захвърлил на пода. Те обаче бяха твърде малки, за да поберат цялото количество слузеста маса.

Изходът беше само един — въпросната маса да бъде изсипана директно в канализацията. Тук трябваше да прецени дали нямаше да има последици, които да предизвикат вниманието на властите. Замисли се за момент, но не се сети за такива. Не можеше да си представи, че в централите за обработка на отпадъчните води ще проверяват бактериалното им съдържание. Единствената грижа на тези централи е потоците никога да не спират.