Робин Кук - Вектор

Доволен, че е открил решение на проблемите си, Юри отиде да вземе водопроводните си инструменти, а след това се залови за работа. Достатъчно беше да развие няколко крана и всичко беше готово. Беше свързал ферментаторите с канализацията още при монтажа и в случай на внезапна опасност винаги можеше да се освободи от съдържанието им.

Изправи се до ферментаторите и започна да гледа как нивото на масата в тях бавно намалява. Не след дълго от контролния клапан в горната част се разнесе остър гъргорещ звук.

Юри изчака още малко, после пусна водата. Силната струя отми и последните остатъци от отровата. След това изсипа новите хранителни съставки, разпредели ги равномерно върху металната скара с помощта на метална четка, а отгоре им пусна предварително изолираните антраксни спори.

С това работата приключи. Той се изправи, доволно потупа металния капак на ферментатора и отново насочи вниманието си към пулверизатора, който продължаваше да се тресе на високи обороти. Реши да изчака края на процеса, а след това да се качи горе и да се отдаде на отдавна заслужената почивка.

Джак изруга на глас и захвърли учебника по инфекциозни болести, който беше взел от библиотеката. Правеше опити да научи нещо повече за антракса, но му беше трудно да се концентрира. Случаят с Джейсън Папарис продължаваше да го тревожи. Извъртя се на една страна и огледа празния стол на Чет. Чудеше се къде ли е изчезнал колегата му. Освен това изгаряше от нетърпение да сподели с него и едно свое наскоро направено откритие: жените са абсолютно непоносими!

Тази нощ не можа да спи както трябва. Събуди се по никое време и отново се замисли за Лори, която бе избрала да им съобщи за намеренията си чак в последния момент. Добре си даваше сметка, че ревността играе голяма роля в оценката му за новият й приятел, но нещо в личността на този човек непрекъснато го дразнеше. Това важеше с особена сила за пътуването до Париж през уикенда. След кратко колебание беше споделил с Лу, че за него това е един прекалено показен жест на щедрост, зад която надничаше обикновеното парвеню. От опит знаеше, че такива хора често се оказват мъжки шовинисти, особено ако успеят да спечелят емоционално обекта на своето внимание. Някъде към четири сутринта стигна до решението, че все пак трябва да се извини за тромавото си поведение. Беше готов дори да се изкаже ласкаво за личността и поведението на Пол. И всичко това само поради болезнено осъзнатия факт, че приятелството на Лори е от жизненоважно значение за съществуването му.

Но нещата не се развиха по начина, който очакваше. След като науменото се превърна във факт изведнъж се оказа, че Лори е напълно безразлична към извиненията му и почти веднага си тръгна. След което старателно го отбягваше, без дори да го поощри за благородния жест. Всичко това го накара да се чувства двойно обезсърчен. Веднъж, защото не бе проявил любезност по отношение на Пол, а втори път — тъкмо поради проявената любезност. Поклати глава в знак на дълбоко недоумение. Вече не знаеше какво да прави.

Завъртя се в обратната посока заедно със стола си и хвана слушалката. След като не може да чете за антракса, поне да свърши някаква работа по телефона. Преди малко беше приключил усърдното набиране на различни болници в Ню Йорк, разговаряйки със старши резидентите по инфекциозни болести, а ако нямаше такива — с резидентите по вътрешни болести. Когато предаваха слушалката на съответния човек, той описваше накратко случая на инхалационен антракс в Дженерал хоспитал на Бронкс и се осведомяваше за евентуалното наличие на подобни заболявания в съответната болница. Получи твърдо отрицателни отговори от всички, но и в това имаше нещо успокоително — поне беше успял да алармира съответните специалисти. В случай, че те се натъкнат на нещо подобно, положително ще се сетят за какво става въпрос. Защото, честно казано, антраксът почти не фигурираше в списъците на инфекциозните болести, които заплашват гражданите на такава огромна метрополия като Ню Йорк…

Малко по-късно звънна и завеждащият отделението по инфекциозни болести в Колумбийския презвитериански медицински център, на когото Джак беше оставил послание по пейджъра. Размениха си обичайните любезности, след което Джак разказа за нещастието, сполетяло Джейсън Папарис. Шокиран от тази история, завеждащият побърза да го увери, че при тях няма хора с подобна диагноза.