Робин Кук - Вектор

Откри Джон Деврийс в тясната канцелария без прозорци и директно го попита докъде е стигнал със случая на арестанта. Вместо отговор, Джон се впусна в страстен монолог относно острата нужда от допълнително финансиране за токсикологията. Няколко минути по-късно Джак отново крачеше по коридора, напълно обезкуражен относно крайните резултати по случая Джеферсън.

Използва стълбите, за да стигне до ДНК-лабораторията на шестия етаж. Началникът Тед Линч се беше привел над някаква сложна машина в компанията на един от лабораторните техници. До тях лежеше разтворено някакво техническо описание. Отдалеч личеше, че имат проблем с апаратурата.

— Точно ти ми трябваше — зърна го Тед и се изправи. Беше едър мъжага, някогашна звезда по американски футбол.

— Може би имаш нещо положително като резултат? — проясни се лицето на Джак.

— Аха — кимна Тед. — Една от пробите, с които задръсти лабораторията, действително е заразена с антраксни спори.

— Стига бе! — облещи се Джак. Не очакваше положителни резултати, въпреки че си беше направил труда да събере максимално количество проби. — Помниш ли точно коя?

— Помня — кимна Тед. — Онази със синята фосфоресцираща звездичка отгоре…

— Виж ти… — проточи Джак. Звездичката, която беше открил в средата на плота, продължаваше да е пред очите му. Изглеждаше някак странно в спартанската обстановка на кантората, вероятно останала от някое отдавна отминало празненство. — Нещо друго свързано с нея?

— Аха — все така сговорчиво кимна Тед. — Помолих Агнес да ми изпрати пробите, взети от самия пациент. В момента правим ДНК отпечатъци на пръстите… С нейна помощ ще узнаем дали става въпрос за едни и същи спори. Всъщност, това може да се предполага и сега, но така ще бъде абсолютно сигурни…

— Прав си — кимна Джак. — Друго?

— Какво например? — погледна го с леко недоумение Тед. Очакваше, че колегата му ще бъде предоволен и от това, което току-що му съобщи.

— Не знам — сви рамене Джак. — Ти си господар на цялата тази скъпа техника. На практика аз дори не знам как да ти задам най-правилния въпрос…

— Аз пък не съм ясновидец — отсече Тед. — Трябва да ми кажеш какво те интересува.

— Тогава ми кажи дали звездичката беше силно заразена със спори, или само повърхностно…

— Интересен въпрос — отбеляза Тед, отмести поглед и се замисли. — Довечера ще трябва да направя няколко допълнителни проверки…

— Аз пък ще си напъна мозъка да открия защо се е заразила именно тя — подхвърли Джак.

— Не я ли откри в офиса на жертвата? — вдигна вежди Тед.

— Там беше, върху плота на бюрото. Но източникът на антраксните спори беше в склада, а не в офиса. По всяка вероятност е бил пренесен с козите кожи и килимите, доставени наскоро от Турция…

— Ясно — кимна Тед.

— Допускам, че спорите са били пренесени от самата жертва — подхвърли Джак. — И са паднали върху бюрото след като човекът е седнал там.

— Това ми звучи напълно логично — кимна Тед. — Но какво ще кажеш за възможността да ги е изкашлял? Нали става въпрос за инхалационен антракс?

— Това също е идея — съгласи се Джак. — Но и в двата случая трябва да си зададем въпроса защо, по дяволите, спори има единствено върху звездата? Направих посявка на няколко други места по бюрото, но резултатите бяха отрицателни.

— Може би е изкашлял самата звезда — засмя се Тед.

— Браво бе — иронично го изгледа Джак.

— Е, оставям тази загадка на теб — въздъхна едрият мъж и му обърна гръб. — Аз и без това си имам достатъчно проблеми с тази повредена апаратура.

— Да, добре — разсеяно кимна Джак. Краката му сами тръгнаха към изхода, прекосиха коридора и поеха по стълбите към петия етаж. Главата му продължаваше да е заета със загадката на заразената звезда. Имаше неприятното чувство, че тази звезда се е появила, за да му каже нещо, но той не разбира какво. Нещо като кодирано послание без код…

Пътьом надникна в кабинета на Лори, но тя не беше там. От съседното бюро вдигна глава колежката й Райва и с мелодичния си акцент на индийски заселник обясни, че Лори все още не се е върнала от залата за аутопсии.

Все още объркан от проблема със звездата, Джак бавно се насочи към собствения си офис. Хрумна му, че тази звезда може би е имала слаб електростатически заряд, просто защото блясъкът й подсказваше, че е изработена от метал или някакъв изкуствен материал, който е добър проводник на електричеството. С това можеше да се обясни защо спорите са залепнали именно за нея.