Робин Кук - Вектор

Влезе в кабинета и се отправи към бюрото си, все още озадачен от загадката. Стисна глава между дланите си и направи опит да мисли.

— За какви сини звезди си мърмориш? — стресна го глух мъжки глас.

Джак вдигна глава, изненадан да види Лу. Лицето на детектива беше почти толкова мрачно, колкото и вчера в бара, а във външния му вид липсваше каквато и да било елегантност. Нямаше го изгладения костюм, нито пък лъснатите обувки.

— На глас ли си говорех?

— Тц — поклати глава Лу. — Ама аз умея да чета мисли… Може ли да вляза?

— Разбира се — кимна Джак и придърпа стола с права облегалка, който стоеше между двете бюра. — Сядай…

Лу се подчини и столът глухо проскърца. Отблизо му личеше, че тази сутрин е пропуснал да се избръсне.

— Ако търсиш Лори, няма я — подхвърли Джак. — Още се бави долу, в питбокса…

— Тебе търся — поклати глава Лу.

— Поласкан съм — вдигна вежди Джак. — По какъв повод?

— Искам да ти направя едно признание.

— Това ми звучи интересно — приведе се напред Джак.

— Чувствах се толкова зле, че изобщо не мигнах. Почти през цялата нощ крачех напред-назад.

— Това пък ми звучи познато…

— Не искам да си помисли нещо лошо, моля те.

— Няма — кимна Джак и нетърпеливо забарабани с пръсти по плота. — Или поне ще се опитам…

— Искам да знаеш, че обикновено не си позволявам такива неща.

— За Бога, Лу! — изгуби търпение Джак. — Ще правиш ли признание, или не? Как да ти дам прошка, без да съм чул за какво става въпрос?

Лу сведе очи в краката си, преплете пръсти и въздъхна.

— Окей, нека отгатна — рече Джак. — Мастурбирал си под влиянието на мръсни мисли…

— Хей, никак не ми е до майтап! — сряза го Лу.

— Тогава казвай!

— Добре — въздъхна Лу. — Вкарах името на Пол Сътърланд в компютрите на полицията…

— Само това ли? — изгледа го с престорено разочарование Джак. — Силно се надявах, че си направил нещо доста по-мръсничко…

— Но това е грубо нарушение на правомощията ми като служител на закона — намръщено съобщи Лу.

— Може и да е така, но и аз на твое място бих сторил същото…

— Сериозно?

— Абсолютно — кимна Джак. — И какво откри?

Лу се приведе напред и поверително прошепна:

— Той има досие!

— Нещо сериозно?

— Донякъде. Зависи от гледната точка. Бил е обвинен в притежание на кокаин.

— И това е всичко?

— Става въпрос за значително количество кокаин — поясни Лу. — Недостатъчно за продажба, но напълно достатъчно за един добре посетен купон. Пледирал е невинен, получил е условна присъда и общественополезен труд.

— Ще кажеш ли на Лори?

— Не знам — въздъхна Лу. — Точно по този въпрос искам съвета ти…

— Уф! — разтърка чело Джак. Въпросът съвсем не беше от лесните.

— Веднага бих се запитал защо й казвам — промърмори Лу.

— Разбирам какво искаш да кажеш — кимна Джак. — Тя може да зададе абсолютно същия въпрос, а след това да си излее гнева върху вестоносеца…

— Точно — въздъхна Лу. — От друга страна мисля, че трябва да знае, защото сме приятели… Разбира се, той може би вече й е казал.

— Нещо ми нашепва, че не е — поклати глава Джак. — Прекалено е зает със себе си…

— И аз го усетих — рече Лу.

С ъгълчето на окото си Джак зърна едрата фигура, изпълнила рамката на вратата. Беше Тед Линч от ДНК-лабораторията.

— Извинявай — промърмори той. — Не очаквах да си зает…

— Няма нищо — тръсна глава Джак и ги представи един на друг. Те обаче заявиха, че вече се познават.

— Въпросът ти не ми излиза от главата — рече с въздишка Тед.

— Имаш предвид въпроса за степента на зараза върху синята звезда?

— Аха — кимна Тед и ентусиазирано добави: — Сетих се за един тест, който със сигурност ще ни даде отговор. Технологията се нарича Такман, въведена съвсем наскоро при ПВР…

— Какво е ПВР? — озадачено попита Лу.

— Полимеразна верижна реакция — поясни Джак. — Начин да се огледа по-добре всяка ДНК-проба с оглед улесняване на анализа.

— Ясно — кимна Лу, решил да се престори, че разбира всичко.

— Фантастична техника! — добави все така ентусиазирано Тед. — С нейна помощ един специфичен ензим се вкарва в смеската за ПВР. Там той започва да поглъща определи ДНК-вериги, съвсем като в старата видеоигра Пакман. Помните ли я?

Джак и Лу едновременно кимнаха.

— Но фантастичното е друго — многозначително вдигна вежди Тед. — В момента, в който се натъкне на вашата специфична проба, независимо каква е тя, ензимът изпраща сигнал! Представяте ли си? По този начин сме в състояние да определим количеството на отделните съставки просто като отчитаме броя на реакциите. Те пък се извършват в реално време.