Робин Кук - Вектор

— Бъдете сигурни, че няма такова нещо — поклати глава Джак. — Некомпетентност може би, но заговор — не.

— Но…

— Чакай! — вдигна ръка Джак. — Ще ти направя проверката. Как й е името?

— Кони Давидов.

Джак си го записа на едно листче и вдигна слушалката. Моргата в Бруклин се водеше към Градската Съдебна медицина и технически погледнато директор беше Бингъм. Но там имаше отделен завеждащ, на име Джим Бенет.

— Кой е дежурен патолог тази седмица? — попита Джак след като се представи на телефонистката насреща.

— Доктор Рандолф Сандърс — отвърна момичето. — Искате ли да го повикам по пейджера?

— Ако обичате.

Лош късмет. Познаваше Сандърс сравнително добре и отдавна го беше поставил в категорията на Джордж Фонтуърт — тоест доста посредствен и доста небрежен. Зачака, механично почуквайки с молива си по плота. Би желал да го свържат с всеки друг от четиримата патолози на Бруклинския филиал.

Когато Рандолф най-сетне дойде на телефона, Джак сухо попита защо не е била направена аутопсия на пациентка с име Кони Давидов.

— Трябва да видя в досието — отвърна Рандолф. — Защо питате?

— Помолиха ме да се заинтересувам от случая.

Не уточни кой точно го е помолил. Ако Рандолф реши, че това е направил Бингъм или Калвин, още по-добре.

— Почакайте.

Джак сложи длан върху мембраната и се извърна към Флаш:

— Давидов не ми звучи като афро-американско име…

— Защото не е — отвърна онзи. — Съпругът на Кони е бял.

Джак кимна, моментално усетил, че причината за враждебното отношение към неизвестния съпруг едва ли ще е само битовото насилие.

— А той разбираше ли се с другите от семейството ви?

— Ха! — изгледа го с блеснал поглед Флаш. — Откакто са се оженили, никой от семейството ми не говори с тях. И с двамата!

— Намерих досието — обади се в слушалката Рандолф и Джак моментално насочи вниманието си към него. — Пред мен е медицинското заключение.

— Какво пише вътре?

— Лекуващият лекар доктор Майкъл Купър е поставил диагноза status asthmaticus, завършила със смърт — започна Рандолф. — Пациентката с години е страдала от астма, била е многократно хоспитализирана и посещавана от екипи на Бърза помощ. Имала е силно наднормено тегло, което положително не й е помогнало при фаталната криза. В допълнение е страдали и от алергия.

— Разбирам — кимна Джак. — А вие лично прегледахте ли тялото?

— Разбира се, че го прегледах! — мрачно отговори Рандолф, явно обиден от въпроса.

— Според професионалното ви мнение, имаше ли по него следи от битово насилие?

— Ако имаше такива, аз със сигурност щях да извърша проклетата аутопсия! — извика извън себе си Рандолф.

— Някакви признаци на задушаване? — продължи невъзмутимо Джак. — Например локални кръвоизливи в склерата, или нещо подобно?

— Такива въпроси ме обиждат! — изстреля в отговор колегата му.

— А взехте ли токсикологически проби?

— Не е правена аутопсия! — сопнато отвърна Рандолф. — Ние не вземаме токсикологически проби от тяло, което не е аутопсирано, а доколкото знам и вие не го правите!

След тези думи линията прекъсна. Джак вдигна вежди и бавно остави слушалката.

— Доста чувствителен тип — промърмори той. — Но в негова защита трябва да се посочи, че липсата на дипломатичност у мене направо е пословична. Надявам се, че разбрахте за какво става въпрос…

Двамата посетители едновременно кимнаха.

— Човекът твърди, че няма следи от битово насилие — въздъхна Джак. — Честно казано, аз не го считам за най-добрия съдебен лекар на света, но разпознаването на битово насилие в нашата професия е нещо елементарно…

— А защо го попита за токсикологията? — попита Уорън.

— При токсикологическите проби се откриват евентуалните следи от отрова — поясни Джак. — Доста често, при това…

Уорън стрелна с поглед Флаш.

— Държите ли да продължавам да ровя в тази история? — внимателно попита Джак.

Флаш кимна, помълча малко и изръмжа:

— Сигурен съм, че той я е убил.

— Защо мислиш така? — вдигна вежди Джак. — Нали чу какво каза онзи от Бруклин?

— Защото тя не беше болна нито от астма, нито от алергия!

— Сигурен ли си? — смаяно го изгледа Джак.

— Да, сигурен съм — натъртено рече Флаш. — Аз съм й брат, забрави ли? Чувах се с нея поне два пъти седмично и мога да ти кажа, че нямаше никакви оплаквания! За последен път е боледувала, когато беше на десетина годинки…

— Това хвърля съвсем нова светлина върху случая — бавно промълви Джак.