Робин Кук - Вектор

— Какво още можеш да направиш? — попита Уорън.

— Мога да се свържа с лекуващия лекар… Онзи, който я е поел в болницата Кони Айлънд.

Откри номера лесно, просто защото указателят продължаваше да лежи на бюрото му, разтворен на сектора с болниците. Помоли телефонистката да го свърже с доктор Майкъл Купър, изчака го да се появи и му се представи с обичайните обяснения. За разлика от Рандолф, доктор Купър се оказа отзивчив и приветлив човек, който очевидно нямаше нищо против изясняването на случая.

— Да, спомням си Кони Давидов — каза той. — Почти безнадежден случай, защото я докараха в много тежко състояние. Екипът на бърза помощ я заварва полумъртва, с едва доловимо и разпокъсано дишане. Припаднала в банята, където я намира съпругът й. Била е моментално подложена на кислородна вентилация, но когато я докараха в организма й имаше високо количество въглероден двуокис и ниско кислородно захранване на артериите. След интензивната вентилация тези показатели значително се подобриха, но клиничното й състояние остана без промяна. Липсваха периферни рефлекси, зениците й бяха разширени и фиксирани, енцефалограмата й беше една права линия… На практика не бяхме в състояние да направим много…

— Как ви звучеше гръдният й кош? — попита Джак.

— Чист, поне в момента, в който я докараха — отвърна доктор Купър. — Но това не беше изненада, особено на фона на ниската кислородна сутурация и силната ацидоза. Всички мускули бяха парализирани, включително гладките мускули. Отчитайки теглото й, може да се каже, че беше като кит, изхвърлен на сушата…

— Съмнения за инфаркт?

— Никакви — без колебание отвърна Купър. — Въпреки изключително бавния пулс, ЕКГ-то й беше в нормални граници. Измененията, доколкото имаше такива, се дължаха на пониженото количество артериален кислород…

— Инсулт?

— Изключихме го след обстоен преглед със скенер — отвърна доктор Купър. — Направихме и мозъчна пункция, която показа бистрота в границите на нормалното.

— Треска, зачервяване на кожата, други признаци на инфекция? — продължаваше да разпитва Джак.

— Нищо — отвърна колегата му. — На практика температурата й беше дори под нормалната…

— А как разбрахте за дългогодишните й заболявания, по-специално астмата и алергията? Откъде получихте тези сведения?

— От съпруга й — отвърна Майкъл. — Въпреки преживяната трагедия, той се владееше добре и успя да ни разкаже всичко по-съществено…

Джак благодари на доктор Купър, остави слушалката и се обърна към приятелите си.

— Нещата стават интересни — уведоми ги той. — Може би наистина ще се окаже, че някой нещо си е измислял… Но за целта трябва да прегледам Кони.

— Можеш ли да го направиш? — попита Уорън.

— Че защо не? — сви рамене Джак.

Вдигна слушалката и набра директния телефон на Рандолф. Никой не вдигна и той направи опит да го хване на пейджъра. Телефонистката го попита за името, той го даде и зачака. Малко по-късно беше уведомен, че доктор Сандърс е зает. Остави съобщение, че тръгва натам и прекъсна връзката.

— По всичко личи, че доктор Сандърс е заел враждебно-изчаквателна позиция — промърмори той докато пъхаше в джобовете си мобилния телефон и портативния фотоапарат. — Какво смятате да правите, момчета? Ако искате, можете да дойдете с мен…

— Аз имам време — сви рамене Уорън и се извърна към Флаш: — Какво ще кажеш?

— Да разнищим докрай тази работа! — мрачно кимна онзи.

— С какво стигнахте дотук? — попита Джак. Уорън му показа автомобилен ключ и обяви:

— Паркирал съм бараката си отпред, на Тридесета улица.

— Отлично — кимна Джак. — Да вървим!

Взеха асансьора до приземието и се насочиха към служебния вход до рампата.

— Я чакайте малко — спря се Джак. — Един Господ знае как ще бъда приет в Бруклин. Май ще е най-добре да си взема моите неща…

— Какви неща? — изгледа го Уорън.

— Дълго е за обяснения. Я ме чакайте тук, или при колата. Веднага се връщам…

Обърна се и изчезна във вътрешността на моргата, плъзгайки се покрай дългата редица хладилни камери. Вътре се съхраняваха труповете, на които предстоеше аутопсия. За късмет скоро се натъкна на Вини, който очевидно току-що бе напуснал залата. Помоли го за комплекта от вещи, необходими при всяка аутопсия — контейнери за различните телесни течности, маска и гумени ръкавици, комплект спринцовки и скалпели, гастроентерологически маркуч.

— Какво си намислил, по дяволите? — продължително го изгледа Вини.