Робин Кук - Вектор

— Да се поопаря малко — рече с въздишка Джак.

— Извън службата?

— Страхувам се, че да — кимна Джак.

— Искаш ли да те придружа?

— Не — топло отвърна Джак. — Но благодаря, че ми предложи…

Вини събра поисканото за броени минути. Докато чакаше, Джак опразни малкото сакче, с което пренасяше чифт резервно бельо между апартамента си и службата. То му беше необходимо главно през лятото, когато въртенето на педалите водеше до обилно потене и душът ставаше задължителен.

Натъпка материалите в сака, благодари още веднъж на Вини и се насочи обратно към рампата. Уорън и Флаш го чакаха на тротоара отпред и спореха по въпроса дали Флаш трябва лично да се изправи срещу зет си.

Натовариха се в колата — огромен, петгодишен кадилак. Джак се настани отзад, а двамата младежи заеха предните седалки. Макар и приятели от детинство, те се държаха като хора, които са смъртно обидени един на друг.

— Хей, не е ли по-добре да се отпуснем? — внимателно подхвърли Джак.

— Този човек е луд! — избухна Уорън и отчаяна вдигна ръце над главата си. — Ще си докара огромни неприятности, или директно ще го свитнат, да знаеш!

— Ама моята сестра я убиха, а не твоята! — сопнато отвърна Флаш. — Ако беше твоята, отдавна да си направил купища поразии!

— Не е сигурно, че е убита — поклати глава Уорън. — И в това е цялата работа. Нали затова дойдохме да говорим с доктора?

— Виж какво, Флаш — започна с убедителен тон Джак. — Напълно убеден съм, че ще открия гнилото, ако има такова. Но за тази цел трябва да имаш търпение. Резултатите със сигурност ще се забавят един-два дни…

— Какви два дни, бе човече? — рязко се завъртя Флаш. — Аз си мислех, че ще ми кажеш веднага след като я погледнеш!

— Понякога става и така — кимна Джак. — Но не и в случая. Ако е имало нещо видимо, Рандолф със сигурност щеше да го забележи. Той съвсем не е слаб като съдебен лекар… Страхувам се, че вероятно става въпрос за някаква отрова…

— Каква например? — попита Уорън и срещна погледа му в огледалцето за обратно виждане.

— Някакъв цианид, да речем… Разбира се, това е малко вероятно, тъй като нивото на кислород в кръвта й е било твърде ниско. Но има върху какво да се помисли…

— Друго какво? — попита Уорън.

— Не трябва да се изключва и въглеродния окис… Тук проблемът е, че описанието на екипа не отговаря — тя е била цианотична, тоест със синкав цвят на кожата…

— И това са всичките ти предположения за отрови, така ли?

— Ти какво, изпитваш ли ме? — погледна го с лека усмивка Джак.

— Не, просто ми е интересно — отвърна младежът.

— Признавам, че въпросът ти съдържа известно предизвикателство — рече с въздишка Джак. Неволно ме кара да се замислям за барбитурати, бензодиазепини като например валиум, за етиленгликол и други подобни неща… Общото между тях е, че всички предизвикват нарушения в дишането такова, каквото е имала Кони…

— Как мъжът й би могъл да я убие с въглероден окис? — попита Флаш.

— Имат ли кола? — погледнаго Джак.

— Аха — кимна младежът. — Имат дори и гараж…

— В такъв случай е много просто — поклати глава Джак. — Напива я с алкохол или нещо друго, завлича я в гаража, където колата работи. За по-лесно би могъл да прекара един маркуч от ауспуха направо в купето… Изчаква известно време, после полумъртва я завлича в банята и звъни на девет нула девет…

— Това е изключено — поклати глава Флаш. — Тя тежеше сто и петдесет кила и копелето не би могло дори да я помръдне!

— Давам ти само пример — поясни Джак, после нетърпеливо се размърда. — Ама какво става, момчета? Няма ли да тръгваме?

— Трябва да ми кажеш накъде да карам — промърмори Уорън.

— Болницата Кингс Каунти. Намира се в Бруклин, югоизточно от Проспект Парк.

— Трябва ли да мина по ФДР?

— Да — кимна Джак. — След това се качваш на моста Бруклин и поемаш по авеню Флетбуш…

Уорън запали мотора и даде газ.

Излязоха на крайбрежната улица и известно време пътуваха в мълчание.

— Флаш — обади се по някое време Джак. — Можем ли да допуснем самоубийство?

— В никакъв случай! — отсече без колебание младежът. — Тя изобщо не беше от тоя тип…

— Изпадала ли е в депресии?

— В леки, може би — кимна след известен размисъл Флаш. — Главно по отношение на апетита и теглото си. Но от друга страна беше убедена, че се е омъжила за човек с психически проблеми…

— Как така?

— Копелето не се интересуваше от нищо! — гневно поясни Флаш. — Прибира се в къщи, сяда пред телевизора и захапва шишето! Но преди няколко месеца това се промени. Цялото си свободно време прекарвал в мазето…