Робин Кук - Вектор

— Като стигнем там, вероятно ще се разрази скандал — промърмори на глас той. — Но ние трябва да излезем победители от него…

— Какво искаш да кажеш? — вдигна глава Уорън.

— Трябва да свършим намисленото още преди онези да са се усетили…

— Но ти си медицински следовател и представител на общинските власти — изгледа го продължително младежът.

— Това в случая не ме оправдава, тъй като действията ми са абсолютно незаконни — въздъхна Джак. — Шефът на погребалната агенция със сигурност ще ни се опре, защото си има процедура… Технически погледнато, тялото се предава на най-близките на починалия, в случая съпругът на Кони. Това е така, въпреки че агенцията е поела грижите и отива да го вземе. Нищо не може да промени тази процедура без разрешението на съпруга. А по очевидни причини ние не желаем да влизаме във връзка с него, нали? Ако той е виновен за това, в което го подозира Флаш, положително ще вдигне огромен скандал и категорично ще ни забрани да се доближаваме до тялото…

— А защо не кажеш, че си патолог от Бруклинския офис и си пропуснал да провериш някои неща?

— Защото от агенцията със сигурност ще завъртят един телефон в Бруклин — въздъхна Джак. — При подобни случаи обикновено звъним да си поискаме тялото обратно… Освен това погребалните агенции работят постоянно с нас и техните служители познават лично всички патолози. Няма как изведнъж да се появя там, повярвайте ми…

— Какво предлагаш в такъв случай? — попита Уорън.

— Мисля — отвърна Джак. — Открихте ли мястото на картата?

— Май че да — кимна Флаш.

— Тогава да вървим преди да ме е хванало шубето!

Идеята го споходи скоро, след като бяха пропътували само няколко пресечки. Измъкна клетъчния телефон и набра номера на Бингъм. Както очакваше насреща се разнесе меденият гласец на Шерил Санфорд. Джак се представи и попита дали шефът се мотае наоколо.

— Няма го — отвърна Шерил. — От сутринта е на заседание в Секретариата по здравеопазването…

— Още по-добре — кимна Джак. — А сега слушай внимателно, защото имам нужда от помощта ти…

— Което вероятно означава, че ще си имам неприятности, нали? — отвърна с тревога Шерил. Многократно беше сърбала попарата на Джак, шефът неведнъж ги беше ругал заедно…

— Възможно е — призна Джак. — Ако стане така, аз ще поема цялата отговорност. Но каузата е справедлива, повярвай ми.

После обясни накратко за загубата на Флаш и дилемата относно тялото на Кони. Гвоздей в разказа му бяха фалшивите диагнози, представени в Бруклинския офис. И постигна своето. Подпомогнато от чувство за справедливост, вроденото благородство на Шерил все пак надделя. Тя кратко съобщи, че е готова да го изслуша.

Джак замълча за момент, прокашля се и започна:

— Ако през следващия половин час се обадят от погребална агенция „Стрикланд“ просто ще ги осведомиш, че шефът е в Отдела, което ще бъде чистата истина. Но след това трябва да добавиш, че доктор Джак Степълтън е оторизиран да вземе телесни течности от тялото на Кони Давидов…

— Това ли е всичко?

— Това е — кимна Джак. — Разбира се, ако искаш да прозвучиш по-убедително може да добавиш, че тъкмо си се канила да им позвъниш, но внезапното излизане на шефа ти е попречило…

— Господи, колко си коварен! — въздъхна Шерил. — Но ще го направя, защото каузата е добра. Още повече, че може би става въпрос за убийство…

— Предпочитам да се мисля за изобретателен, а не за коварен — шеговито подхвърли Джак, после благодари на Шерил и затвори.

— Май успя да уредиш нещата, а? — изгледа го Уорън.

— Ще видим — промърмори Джак. От опит знаеше, че директорите на погребални бюра са подозрителни типове, които никак не обичат да вършат услуги. Нерядко са имали проблеми с тях, а в отделни случаи се беше стигало дори до физическо насилие.

Погребална агенция „Стрикланд“ се помещаваше в двуетажна тухлена сграда с избеляла мазилка, която в предишния си живот положително бе давала подслон на някой богат бруклинец. Челната й фасада бе наскоро боядисана в бяло, очевидно за да й се предаде малко по-приветлив вид. Въпреки това, постройката си оставаше странна, с неидентифицирана архитектура. Всички прозорци бяха покрити с дебели завеси, а от паркинга се виждаше долната част на гробището Грийнууд с белеещи се паметни плочи.

Уорън дръпна ръчната спирачка и изключи двигателя.

— Изглежда доста страшничко, а? — подхвърли Джак.

— Какво правят там вътре? — попита Уорън. — Винаги съм си задавал този въпрос…