Робин Кук - Вектор

— По-добре не го задавай — тръсна глава Джак. — Дайте да свършим работа и да се махаме!

— Ще те чакаме тук — рече Уорън и хвърли поглед към Флаш, който само кимна с глава.

— Този път няма да стане — решително рече Джак. — Предстои ни нещо като малка инвазия и аз ще имам остра нужда от присъствието ви. Освен това Флаш е роднита на починалата и трябва да бъде там…

— Сериозно ли говориш, човече? — изгледа го Уорън.

— Абсолютно — кимна Джак. — Изобщо няма да го обсъждаме.

С тези думи се обърна и с решителна крачка тръгна към вратата. Поклащайки сака си в ръка, той с облекчение долови стъпките на Уорън и Флаш зад гърба си. Усещаше неохотата им и не ги обвиняваше. Момчетата не бяха подготвени емоционално за това, което им предстоеше да видят.

Интериорът на погребалната агенция беше обзаведен съвсем стандартно. Изобилие от тъмно дърво, кадифени завеси, скрито осветление и тихо звучащи псалми — всичко това придаваше тържествена атмосфера на този дом на скръбта. На малка масичка във входния вестибюл беше разтворена книга за съболезнования, а до нея стоеше жена в траурен тоалет. В една от вътрешните зали беше изложен ковчег, положен на нещо като пиедестал, отрупан със свежи цветя. Вътрешната страна на капака, опрян до него, беше тапицирана с блестящо-бял сатен.

— Мога ли да ви помогна? — попита с висок шепот жената в траур.

— О, да — кимна Джак. — Къде е директорът?

— В офиса. Искате ли да го повикам?

— Да, моля. И по-бързичко, ако може… Става въпрос за спешен случай.

Обърна се и стрелна с поглед Уорън и Флаш, които пристъпваха от крак на крак зад гърба му.

— По дяволите, човече! — прошепна Уорън. — Наистина ли имаш нужда от нас?

— Абсолютно — кимна Джак. — Дръжте се на положение. Разтревоженият директор скоро се появи, обкръжен от двама мрачни типове в тъмни костюми. Самият той беше облечен като главен герой на евтина мелодрама — в черен костюм и снежнобяла риза, а напоената му с помада коса беше сресана внимателно, до последното косъмче. Само загарът му изглеждаше не на място. Все едно, че току-що се беше върнал от почивка във Флорида.

— Казвам се Гордън Стрикланд — представи се с приглушен глас той. — Съобщиха ми, че става въпрос за спешен случай. С какво мога да ви помогна?

— Аз съм доктор Джак Степълтън — представи се с максимално авторитетен глас Джак, извади значката си и я тикна под носа на Стрикланд. — Личен представител на директора на Градската служба по Съдебна медицина в Манхатън доктор Харолд Бингъм…

Стрикланд неволно се дръпна назад, за да може да вижда лицето му зад картата.

— Това име ми е познато — кимна той. — Но какво общо има доктор Бингъм с патологията в Бруклин?

— Имам задачата да прегледам тялото на Кони Давидов — все така авторитетно продължи Джак. — А също така и да взема проби от някои телесни течности, които ще ни бъдат необходими. Предполагам, че вече са ви съобщили за визитата ми по телефона…

— Никой не се е обаждал — отвърна Стрикланд и горната му устна нервно потрепна.

— В такъв случай се извинявам за неочакваната визита — любезно се усмихна Джак. — Което, естествено, не отменя необходимостта от кратък преглед на тялото…

След тези думи направи две крачки към летящата врата в дъното на входния вестибюл, която забеляза още на влизане.

— Момент! — вдигна ръка Стрикланд. — А тези господа?

— Уорън Уилсън е мой асистент — рече Джак и кимна по посока на Уорън. — Другият господин е Франк Томас, брат на покойната… — Изобщо не беше сигурен докога може да продължава този малък цирк, тъй като и двамата чернокожи младежи бяха облечени като рапъри. А Уорън не приличаше на асистент-патолог дори за човек с максимално развинтено въображение.

— Нещо не ми е ясно — промърмори Стрикланд. — Тялото е било предадено на господин Давидов, който също не ни е уведомил за вашето посещение…

— Правим разследване по подозрение за убийство — поверително се приведе над ухото му Джак. — В последния момент получихме нова и доста интересна информация…

— Убийство ли? — нервно попита Стрикланд и устната му затрепери още по-силно.

— Точно така — кимна Джак и решително се насочи към вратата, принуждавайки собственика да се отдръпне. — Бъдете така добър да ни посочите къде ви е охладителят или мястото, на което съхранявате новопристигналите трупове. Ще свършим работа за броени минути и веднага си тръгваме…

— Тялото е в залата за балсамиране — каза Стрикланд. — Все още не сме получили инструкциите на господин Давидов, но той трябва да се обади всеки момент.