Робин Кук - Вектор

— Не — поклати глава Лори. — Това бяха родителите на един от вчерашните случаи… — Все още потръпваше от ужас, представяйки си как Брад Касиди продава бойни автомати на клиентите си, вероятно скинари като него. От вчерашния си разговор със специален агент Гордън Тирел научи, че това смъртоносно оръжие в ръцете на фанатизираните скинари си е чиста проба покана за катастрофа, особено след като разните неонацистки организации започват да ги наемат за ударни отряди.

Накъде върви светът, Господи, тревожно се запита тя. Убеждението й, че властите трябва да установят строг контрол върху продажбата на оръжия стана още по-силно.

Юри остави мотора да работи и слезе да отвори вратата на гаража. Гледката на камионетката за борба с вредителите го накара да се усмихне, въпреки че залиташе от умора след дългия работен ден. Фактът, че машината е тук и чака празничния ден, беше източник на огромно задоволство за изтерзаната му душа, придаваше смисъл на мъките и страданията му. Вкара таксито и побърза да затвори широката гаражна врата. Никой не биваше да вижда камионетката.

Спря за миг пред задната врата на къщата си, очите му пробягаха наоколо. Искаше да бъде сигурен, че никой не му обръща внимание. Често му се случваше да се прибира в късните утринни часове. Появата на линейката през нощта и суматохата около пренасянето на Кони със сигурност бяха пробудили любопитството на съседите, но въпреки това наоколо не се виждаше никой. Денят беше хубав, един от последните топли дни на циганското лято. Наоколо цареше тишина, ненарушавана дори от обичайния кучешки лай.

Влезе в къщата и се насочи право към хладилника. Наля си щедра порция водка, облегна се на барплота и с благодарност отпи. Все още беше нервен от факта, че тялото на Кони беше откарано за аутопсия в болницата Кингс Каунти. След кратко колебание той реши да го придружи, въпреки че вече го беше идентифицирал в болницата Кони Айлънд. Хранеше тайни надежди, че по някакъв начин ще съумее да разубеди докторите за планираната аутопсия. На практика обаче стана така, че изобщо не успя да се доближи до някакъв доктор. Жената, към която го насочиха, се представи като медицински следовател. Той счете за нужно да повтори и пред нея историята с астмата и алергията, а в отговор тя обясни, че аутопсията ще бъде извършена по някое време след осем, когато започва работното време на патолозите.

Прибра се у дома някъде около пет. Макар и изтощен до смърт, той знаеше, че няма да може да заспи. По тази причина изкара таксито, решен да направи няколко курса в часовете на утринното оживление.

Решението се оказа добро. Не само изкара добри пари, но и успя да прогони тревогата от главата си. Но някъде към десет и половина настъпи затишие и той реши да се прибере. Не можеше да върти цял ден, тъй като имаше и друга, доста по-важна работа. Изгаряше от нетърпение да се спусне в тайната си лаборатория.

Наложи си да хапне малко сирене, въпреки че изобщо не изпитваше глад. Червата му куркаха, тъй като след снощната пица бе минал само на водка и кафе. Започна да дъвче, а очите му се спряха на телефона. Медицинската следователка му беше дала един номер, на който можеше да провери кога ще освободят тялото за погребение, а и да съобщи името на погребалната агенция, която си е избрал. Дали вече са свършили, запита се той. Инстинктивно усещаше, че колкото по-бързо изкара Кони от Съдебна медицина, толкова по-добре.

Вдигна слушалката и набра номера. За негова изненада насреща вдигна жив човек, а не телефонен секретар. Представи се и попита за трупа на жена си.

— Как беше фамилията? — попита жената насреща.

— Давидов — отвърна Юри. — Кони Давидов.

— Задръжте така, трябва да проверя…

Юри усети как пулсът му се ускорява. Мразеше всякакви контакти с бюрокрацията.

— Нямам Давидов — обади се след малко операторката. — Сигурен ли сте, че жена ви е докарана в бруклинския отдел?

— Разбира се — отвърна Юри. — Аз самият бях с нея.

— Как се пише Давидов?

Юри продиктува фамилията си буква по буква, раздразнението му нарасна. Може би вече имат диагноза и са уведомили полицията. Може би ченгетата вече пътуват насам и…

— О, ето го! — възкликна с облекчение жената. — Нищо чудно, че не го открих веднага. Съпругата ви не е била аутопсирана.

— Все още? — сбърчи вежди Юри.

— Не, не — побърза да каже операторката. — Лекарите са решили, че аутопсия не е необходима.