Робин Кук - Вектор

— Бъркате ме с някого — смутено промърмори Юри.

— В такъв случай имате двойник — язвително отвърна Джак.

Лори отвори вратичката на фризера. Вътре имаше само една бутилка водка и съд за лед.

— Нямате особено големи запаси от храна — отбеляза тя.

— Жена ми предпочиташе готова храна за вкъщи, а аз се храня навън — сви рамене руснакът.

Младата жена кимна и се зае с проверка на кухненските шкафове. Не откри нищо подозрително, дръпна се в средата на помещението и бавно го огледа.

— Не виждам никакви пособия за домашно консервиране — промърмори тя.

— Нещата са долу, в мазето — отвърна Юри.

— Това означава, че жена ви все пак се е занимавала с домашна стерилизация, така ли? — обърна се да го изгледа Лори.

— Сега се сещам, че преди време го правеше — кимна онзи.

— Нещо да е останало?

— О, не знам — сви рамене Юри. — Отдавна не съм надничал долу. Но тя ходеше редовно…

— Може ли да хвърлим едно око? — попита Лори и хвърли кос поглед към Джак, който явно беше изненадан от желанието й.

— Защо не? — сви рамене Юри и отвори една от вратите, зад които се видя дървено стълбище.

Лори и Джак размениха объркани погледи и бавно го последваха надолу. Юри се справи бързо с ключалката на масивния коридор и бутна тежката врата. На крачка от нея имаше още една врата, с метално покритие, зад която вероятно се намираше малък склад.

Лори и Джак пристъпиха в антрето, очите им с недоумение пробягаха по костюма за химическа защита и пластмасовите туби с белина. В ноздрите ги удари острата миризма на хлор, примесена с нещо гниещо. — До ушите им долетя бученето на включен вентилатор. Недоумението в очите им нарасна.

Юри спря до вратата на склада и посочи с пръст към вътрешността му:

— Мисля, че това ви интересува…

Лори и Джак пристъпиха напред и надникнаха в тъмната стаичка. Юри незабележимо се плъзна зад тях и им даде достатъчно време да разгледат епруветките, бурканите с хранителен разтвор и биологичните филтри.

— Защо не влезете по-навътре? — подхвърли той.

Двамата се обърнаха и едновременно ахнаха. Руснакът беше насочил пистолет право в тях.

— Моля, влезте вътре — покани ги с равен глас той.

— Видяхме достатъчно — отвърна с преднамерено небрежен тон Джак, опитвайки се да не гледа пистолета. Направи крачка в обратна посока и добави: — Мисля, че е време да тръгваме…

Юри вдигна пистолета и без колебание натисна спусъка. Горе би се замислил, но тук изстрелът положително нямаше да бъде чут от никого, особено при включен вентилатор. Въпреки всичко трясъкът в затвореното помещение беше оглушителен. Куршумът се заби в една от носещите греди на тавана, посипа се прах. Лори изпищя.

— Следващият път ще се прицеля — обеща със същия равен глас Юри.

— Недейте — спря го Джак. — Няма смисъл да стреляте пак. — Гласът му изгуби игривостта си. Вдигна ръце и започна да отстъпва към вътрешността на складчето, побутвайки Лори пред себе си.

— Отдалечете се от вратата! — заповяда Юри.

Двамата се подчиниха, гърбовете им опряха в циментовата стена. Кръвта се беше оттеглила от лицата им. Бяха бледи почти колкото напръсканата с вар стена.

Юри направи крачка напред, затвори вратата и щракна катинара. Отстъпи назад и внимателно огледа халките. Предназначението им беше да попречат на достъпа отвън, но имаха всички шансове да се справят и с обратната ситуация.

— Няма ли да си поговорим? — подвикна отвъд вратата Джак.

— При всички случаи — отвърна Юри. — Иначе едва ли ще можете да ми помогнете…

— Ще трябва да ни обясните за какво става въпрос… Но това ще стане по-лесно, ако не викаме през затворената врата.

— Няма да излезете оттук преди да изминат няколко дни — хладно го уведоми Юри. — Затова се настанете удобно. На един от рафтовете има дестилирана вода, но за съжаление тоалетна няма…

— Благодаря, много сте любезен — отвърна Джак. — Все пак горе ще ни бъде доста по-удобно. Обещаваме да не ви създаваме неприятности…

— Млъкнете и слушайте! — грубо го прекъсна Юри и погледна часовника си. Наближаваше единадесет. — Първо: след няколко минути тук ще се появят представители на Арийската народна армия. Това говори ли ви нещо?

— Разбира се — отвърна Джак.

— Значи знаете, че те искат да ви видят мъртъв… Всъщност, аз съм много изненадан, че още сте жив. Те обещаха да ви ликвидират още днес следобед. В момента, в който научат, че сте тук, веднага ще дойдат да ви гръмнат… Но аз ви искам жив.