Робин Кук - Вектор

— Какво става, по дяволите? — промърмори Кърт след като напразно изчакаха появата на Юри. Дръпна пробитата рамка против комари и заблъска с юмрук по плота на същинската врата. — Ако го няма, направо ще го…

В същия момент вратата рязко се отвори.

— Извинявам се — рече задъхано Юри. — Бях долу… Кърт заплашително го изгледа и бавно влезе в антрето.

Стив го последва. Руснакът старателно заключи след тях.

— Готов ли е материалът? — пожела да узнае Кърт.

Юри махна по посока на кухненската маса.

— Очаква ви. Но първо нека изпием по едно…

— Защо не? — сви рамене Кърт и чертите му бавно започнаха да се отпускат.

Юри извади бутилката водка от фризера, а Кърт пристъпи към пластмасовите кренвирши.

— Колко са тук?

— Около три кила.

— А това трябва да се указанията, за които те помолих — промърмори Кърт и вдигна обемистия плик.

— Да — кимна Юри и ги поведе към дневната. — Включил съм в тях и мерките за собствената ви защита, които трябва да вземете непосредствено след операцията. Ще ви бъдат от полза…

— Хубаво — кимна Кърт, остави плика и брезентовата торба на масата и го последва в съседното помещение.

Юри щедро напълни чашите, подаде по една на гостите си и вдигна своята:

— За операция „Възмездие“!

Другите кимнаха и протегнаха ръце да се чукнат. Отпиха по една едра глътка и неволно засмукаха въздух през пламналите си устни. Бяха пиячи на бира и трудно понасяха твърдия алкохол.

— Как приключи преследването на Джак Степълтън? — гръмко попита Юри. — Първата част беше доста вълнуваща…

Кърт и Стив се спогледаха.

— Не особено добре — призна с въздишка Кърт. — В парка го изпуснахме… Още една причина да изтеглим операцията за утре.

— Напълно ли сте готови?

— Да — кимна Стив. — Фалшивата аларма ще се включи някъде към девет и двадесет и пет. Това означава че в девет и половина ние ще бъдем на обекта.

— Аз също съм готов да започна в девет и половина — кимна Юри. — Да пием за това…

Чашите отново звъннаха.

Кърт избърса устните си с длан.

— Докато пътувахме насам ни хрумна една идея — промърмори той. — Може би ще бъде по-добре да използваме цялото количество антракс във федералната сграда и да забравим за парка…

— Не, аз искам парка! — поклати глава Юри.

— Ами какво ще стане, ако настояваме? — присви очи Кърт.

Юри стреснато ги изгледа.

— Късно е да настоявате — поклати глава той. — Камионетката за пестициден контрол вече е заредена с другите три кила…

— А не можем ли да ги разтоварим?

— Не, защото антраксът е в барабана — поклати глава Юри.

— За разтоварването му трябва да се демонтира целия барабан и да се свали в лабораторията, при това само в облекло за химическа защита…

— Защо не е в пластмасови черва като нашия? — присви очи Кърт.

— Защото оборотите на барабана са прекалено мощни и пластмасата няма да издържи…

— Ясно — кимна Кърт и остави чашата си на масата. — Това беше само идея… Хайде да товарим и да тръгваме. Утре ни чака много работа.

Прехвърлиха се в кухнята. Юри се насочи към плота да вземе хавлиената кърпа, а Кърт и Стив се надвесиха над пластмасовите кренвирши. Не посмяха дори да ги докоснат.

— Сигурен ли си, че няма опасност? — попита Кърт.

— Няма, стига да не разкъсате опаковката — кимна Юри и протегна ръка да вземе първия пакет. Двамата му партньори неволно отстъпиха назад.

— Външната част на опаковката е напълно обеззаразена — увери ги Юри. — А след това е обезвъздушена и запечатана…

— Ръката му с кренвирша се насочи към Кърт, който поклати глава и махна по посока на Стив.

Юри пусна опаковката в леко треперещата длан на Стив. Тя увисна, тъй като дължината й надминаваше двадесет сантиметра.

— Колко души може да убие това количество? — попита Стив и лекичко подхвърли кренвирша в ръката си.

— Двеста хиляди, стига да бъде разпръснато равномерно — отвърна Юри.

— Вентилационната система на федералната сграда със сигурност ще свърши тази работа — ухили се Кърт и отвори брезентовата торба: — Хайде, да опаковаме стоката както трябва!

Юри му подаде хавлиената кърпа, която бе използвана за подложка. Стив внимателно положи кренвирша върху нея, а самият Кърт се зае със следващия.

— Няма нужда да пипате толкова нежно — усмихна се Юри. — Пластмасата на опаковката е изключително здрава. Няма начин да я скъсате с голи ръце.

Набрал кураж от тези думи, Кърт бързо вдигна останалите три опаковки от масата и ги положи в торбата. Най-отгоре пусна жълтия плик с инструкциите, завърза отвора и я подаде на Стив.