Робин Кук - Вектор

— Е, по този въпрос поне имаме съгласие — въздъхна Джак.

— Онези са себични и съвсем луди — подхвърли унило Юри.

— И аз останах със същото впечатление…

— Разполагат с много оръжие и изгарят от нетърпение да го използват.

— И това го усетих.

— Затова ви съветвам да си траете докато са тук — рече Юри. — Това звучи разумно, нали?

— Разбира се — кимна Джак. — Но преди малко споменахте нещо за помощ…

— Утре сутринта Арийската народна армия и аз самият трябва да използваме биологично оръжие на територията на Манхатън — започна Юри. — Заплахата е съвсем реална, тъй като тук, в тази лаборатория, аз успях да получа доста внушително количество антракс на прах… Предполагам, че като лекари вие вече сте разбрали, че става въпрос за лаборатория…

— Подозирахме нещо такова — промърмори Джак. — Особено след като ни затворихте в това помещение, което твърде много ми прилича на склад за микробиологични продукти…

— Такова е — увери го Юри. — А сега за помощта… Искам от вас да направите така, че светът да разбере за моето участие в утрешната операция…

Не получи отговор. Лори и Джак шепнешком се съвещаваха.

— Чухте ли ме? — повиши глас руснакът.

— Питахме се дали сте произвеждал и ботулинов токсин… — промърмори оттатък дебелата врата Джак.

— Опитах се — призна Юри. — Но посявката растеше твърде бавно. Нямаше да ми стигне времето за производство на достатъчни за оръжие количества…

— А какво стана с нея? В канала ли е изхвърлихте?

— Това е без значение — изгуби търпение Юри. — Важното е какво ще стане утре с антракса…

— Съгласни сме с вас — кимна Джак. — И сме готови да направим така, че да получите своята част от славата…

— За всеки случай ще ви дам всички подробности за утрешната акция — рече след кратко колебание Юри. — Това ще ви направи достоверни свидетели…

— Целите сме слух — отвърна Джак.

— Ако Арийската народна армия се появи, сигурно ще прекъсна — предупреди Юри.

— Тогава да не губим повече време! — подкани го Джак.

През следващите десетина минути руснакът ги запозна с плановете за двете операции, включително с намеренията на Кърт и Стив да пуснат антракс в климатичната инсталация на федералната сграда „Джейкъб Джавитс“, като едновременно с това блокират датчиците за противопожарна защита. Описа и това, което възнамеряваше сам да направи — кратка екскурзия до Сентрал Парк с крадената камионетка на фирмата за пестициди и включването на специализираното й оборудване, също заредено с антракс. Приключи с очакваните жертви на своя план. Според изчисленията му щяха да загинат около един милион души, плюс-минус стотина хиляди. Накрая каза, че очаква антраксът да се разпространи в радиус от около осемдесет километра над Лонг Айлънд. Спести им единствено плановете за личното си спасение.

— Къде сте усвоил всичко това? — попита Джак след минута на смаяно мълчание.

— Наистина ли ви интересува? — попита поласканият Юри.

— Вече ви казах, че целите сме слух…

Кърт вкара тежкия додж рам в алеята Оушънвю и го насочи покрай неизбежните кофи за боклук.

— Защо по дяволите не си прибират кофите за боклук в дворовете? — нервно попита той.

— И аз се питам същото — промърмори Стив. — Трябва да ти кажа, че посещенията в тая дупка изобщо няма да ми липсват…

Кърт спря пред гаража на Юри и изключи мотора.

— Дано е приготвил материала, защото всичко останало е готово — промърмори той. — Извадихме късмет, че капитана е в отпуска. Идеята ти веднага след операцията да си подадем молбите изобщо не ми допадна. Капитанът моментално щеше да надуши нещо. Но заместникът му е тъпак и с него ще се оправим лесно…

— Всичко върви по план — кимна Стив. — Утре по това време ще бъдем в западна Пенсилвания и ще гледаме по телевизията какво става в Ню Йорк.

— Колко бройки от малките детонатори взе?

— Дузина — отвърна Стив. — Просто за всеки случай.

— А пистолета си носиш ли?

— Разбира се.

— Тогава да вървим! — отсече Кърт, слезе от кабината и вдигна торбата за инструменти от гумиран брезент, който бе отмъкнал от пожарната. Предварително я беше огледал за остри предмети, тъй като не искаше да допусне гаф в последния момент.

Мълчаливо закрачиха към вратата. Кърт почука и започна да потропва с крака, за да се стопли. Небето се беше оцъклило, температурата на въздуха рязко падна, но двамата приятели бяха само по тениски. Кобурите им бяха отзад, небрежно покрити от фланелките.