Робин Кук - Вектор

— Всъщност, случаят не е точно мой — уточин Джак. — Това е съществената разлика. Освен това Уорън е в течение…

— Ами да! — плесна се по челото Лори. — Как можах да забравя?

— Има предвид Кони Давидов — поясни Джак.

— И аз така си помислих — кимна Уорън. — Флаш е разочарован от мнението ти, че става въпрос за нещастен случай…

— Значи вече знаеш за ботулизма, така ли? — присви очи Лори.

Младежът кимна.

— Май аз съм последната, която трябваше да научи — смутено се усмихна тя.

— Звъннах на Уорън още сутринта, веднага след като нещата се изясниха — поясни Джак. — Трябваше ми телефона в службата на Флаш…

— Добре, няма значение — кимна Лори. — Какви са последиците?

— Нищо съществено — въздъхна Джак. — Страхувам се, че случаят затъна в дебрите на бюрокрацията. Когато съобщих на Сандърс за ботулизма, тялото вече беше кремирано. Това означава, че аутопсия няма да има — един твърде смущаващ факт за бруклинската патология. Но нещата в крайна сметка ще бъдат решени от Бингъм…

— Това означава, че Министерството на здравеопазването все още не е уведомено, така ли? — пожела да узнае Лори.

— Май, че да — кимна Джак.

— Ужасно!

— Защо да е толкова ужасно? — обади се Уорън. — Кони и тъй и тъй е мъртва…

— Никой не знае откъде се появил този ботулинов токсин — поясни Лори. — А нашата основна задача като медицински следователи е да спасяваме живота на хората. За съжаление може да има и други смъртни случаи, тъй като не знаем произхода на отровата…

— Разбирам — кимна младежът.

— Има и още нещо, за което едва ли подозирате — обади се Джак. — В квартала на Кони се наблюдава масово измиране на плъховете в канализацията…

— Предполагаш, че и те са жертви на ботулизъм, така ли? — присви очи Лори.

— Да — кимна Джак. — Преди няколко часа получих потвърждение за това.

— Значи отровата, която е убила Кони, е била изхвърлена в канала…

— Или обратното — плъховете са заразили Кони по някакъв начин — сви рамене Джак. — Жилището й представлява стара дървена барака с примитивни хигиенни условия. Трябва да видите този квартал… Нямам представа колко е в ред водопроводът, но състоянието му едва ли е добро, имайки предвид безразборното строителство…

— Съмнявам се, че водопроводът има нещо общо — поклати глава Лори. — Трябва да разглеждаме нещата в обратен ред, а именно, че токсинът се е появил в къщата на Кони. Количеството му трябва да е било значително, за да избие толкова много плъхове. Питам се дали Кони е затваряла домашни консерви… — Очите й попаднаха върху лицето на Уорън.

— Не питай мен — вдигна ръце младежът. — Аз изобщо не съм я виждал…

— Можем да направим едно единствено заключение — въздъхна след кратък размисъл Лори. — Човек с добри познания по епидемиология трябва щателно да огледа къщата на Кони и да потърси източника на отровата. Съпругът й трябва да бъде предупреден, тъй като се намира в съвсем непосредствена опасност…

— И аз помислих същото — кимна Джак. — Затова още по обед отскочих дотам…

— Разговарял си с Юри Давидов? — вдигна вежди Уорън. — Флаш знае ли това?

— Не го открих — поклати глава Джак. — Но срещнах един съсед, който каза, че Юри кара такси и няма да се прибере преди девет-десет…

Лори погледна часовника си и тръсна глава:

— Значи вече си е у дома!

— Какво предлагаш? — изгледа я Джак.

— Знаеш ли му телефона? — попита вместо отговор тя.

— Да, ама от това полза няма — въздъхна Джак. — Днес цял ден ми даваше заето. Очевидно господин Давидов е оставил слушалката вдигната…

— Кога опита за последен път?

— Сутринта — призна Джак.

— Значи можем пак да опитаме — рече Лори и измъкна мобилен телефон от чантичката си. — Казвай номера…

— Нямам го тук — смутено отвърна Джак. — Остана в службата.

— Ще опитам „Справки“ — бързо съобрази Лори. — Как се произнася Давидов?

Получи телефона без никакви затруднения, провери за последен път адреса и набра цифрите. В мембраната прозвуча сигналът за заето.

— Сега вярваш ли ми? — попита Джак.

— И преди ти повярвах — увери го Лори. — Но исках поне да опитаме. Сега, след като е ясно, че не можем да го наберем по телефона, остава другото — да отидем на място…

— Сега?! — изгледа я с учудване Джак.

— Ако изчакаме и този човек умре, няма да се почувстваш добре, нали? — контрира Лори.

— Сигурно — кимна Джак. — Добре, но това ще ни отнеме време. Кварталът се намира чак отвъд Бруклин…