Робин Кук - Вектор

— Бели боклуци от тоя сорт ме плашат — призна след кратко колебание Уорън.

— Мен също — кимна Джак. — Русият с пожарникарската униформа спомена за някаква милиция, наричаща себе си Арийска народна армия… В понеделник чух същото име от един агент на ФБР, който търсеше сведения за тази армия. Ти чувал ли си я?

— Никога — поклати глава Уорън.

— Което ме принуждава да те попитам защо тогава ги пусна да си вървят? Защо не ги предадохме на полицията? Дори ФБР би се заинтересувало от тях…

— Шокиран си, защото живееш в друг свят — въздъхна Уорън. — Няма значение, че обитаваш тоя апартамент… Очевидно нямаш никакво понятие от банди и гангстерски войни. Като ги пуснах, аз мислех единствено за хората от квартала, а не за полицията или ФБР. Не исках да ги наранявам не защото ми пука за тях, разбираш ли? Виждам, че са боклуци и си правя съответните изводи. Такива като тях се връщат и тогава става страшно. Единственият начин да не го сторят е този, до който прибягнах преди малко. Нещо като „живей, но остави и другите да живеят“…

— Явно ще трябва да се доверя на твоя опит — кимна с въздишка Джак.

— Страхувам се, че нямаш друг избор — отвърна младежът, помълча малко и смени темата: — Какво ще кажеш за малко стрелба в коша? Още ли ти се играе?

— Повече от всякога — кимна Джак и бавно се изправи. — Но не мога да ти обещая ефективност, тъй като усещам краката си доста гумени…

Уорън награби оръжията и излезе на стълбището. Джак заключи и го последва.

— Благодаря ти, че пак се оказа там, където трябва — промърмори той. — Вече за втори път го правиш и май идва моят ред…

— Е, тогава вече ще настане голям ташак! — изсмя се без да иска Уорън.

Джак натисна звънеца на Лори и се обърна да помаха на Дебра Енглър. Любопитната съседка му отвърна с преднамерено затръшване на открехнатата врата. Капачето на шпионката леко звънна и той размърда пръсти пред невидимото око на Лори. След това се въоръжи с търпение, тъй като свалянето на многобройните резета изискваше време.

Въпреки скандала с Пол, младата жена беше в отлично настроение. Прегърна ентусиазирано Джак, после го помоли да почака и изчезна в спалнята да си вземе часовника и бижутата. Том Втори се заувива около краката му и той се наведе да го погали.

— Надявам се, че си взел такси, както ми обеща — подвикна през отворената врата Лори.

— Не съм — отвърна Джак. Главата й се появи в процепа.

— Нали обеща!

— Докара ме Уорън — поясни Джак. — Поканих го да вечеря с нас… Надявам се, че няма да възразиш.

— Няма, разбира се — кимна младата жена. — И Натали ли ще дойде?

— Не, само Уорън — поклати глава Джак. — Честно казано, той се самопокани… Днес следобед ми се случиха сериозни неприятности. Малко след като се чухме по телефона…

— Какво е станало? — загрижено попита Лори и излезе от спалнята. Познаваше го добре и знаеше, че няма току-така да използва словосъчетанието „сериозни неприятности“.

— Ако използвам терминологията на Уорън, един наказателен отряд на Арийската народна армия за малко не ми видя сметката…

— Какво говориш, за Бога?! — зяпна Лори.

Той й разказа накратко за събитията в апартамента му. Когато стигна до описание на оръжията и навременната поява на Уорън, тя тихо простена и сложи ръка пред устата си.

— Господи! Каква е причината за такъв рейд?! Искам да кажа, че аз бях тази, която аутопсира Брад Касиди — ако това има някаква връзка, разбира се… Не мога да се сетя за друга връзка с тази така наречена Арийска народна армия…

— Мисля, че Брад Касиди няма нищо общо — поклати глава Джак. — Просто защото аз нямам нищо общо с него. Ако трябва да бъда откровен, може би е замесен Пол Сътърленд…

Лицето на Лори изведнъж пребледня. Напълни дробовете си с въздух, после бавно го изпусна. Чертите й се разкривиха от ужас.

— Не бързай! — спря я Джак. — Нямам никакви доказателства, че това е така. Просто не се сещам за нищо друго, което… Хей, повярвай ми! Непрекъснато си мисля за това, което стана… Искам да си подготвена за всякакъв развой на събитията.

— Казвай какво имаш предвид! — тръсна глава Лори.

Джак й разказа за трите български автомата, конфискувани от Уорън. После й напомни за заплахите на Пол, отправени същия следобед помълча известно време и сви рамене:

— Това е всичко. Знам, че е несигурно, но…

Лори се тръшна на един стол в стил „Арт деко“ и скри лице между дланите си.

— Хей — докосна я по рамото Джак. — Не забравяй, че всичко това са само предположения!