Робин Кук - Вектор

— Абсолютно.

— А за цианиди?

— Всичко, което поиска доктор Степълтън, плюс още няколко субстанции по моя инициатива.

— Много ти благодаря — рече Джак. — В момента сигурно не ми личи, но наистина съм ти благодарен за оставането след работа.

— Ако се сетите за още нещо, просто ми звъннете.

— Добре.

Питър се обърна и излезе.

— Мамка му! — изруга Джак, захвърли писалката и нервно започна да събира пръснатите по масата книжа.

За известно време Чет мълчаливо го наблюдаваше.

— Ще ти звънна, ако случайно се сетя за някой допълнителен тест — подхвърли той.

Джак му отвърна с бледа усмивка и продължи да прибира папките.

— Ще се прибираш ли? — попита приятелят му.

— Аха… Мисля, че и аз имам нужда от малко физическо натоварване.

Чет се сбогува и си тръгна, а Джак премести микроскопа от неговото бюро върху своето. Продължаваше да се удивлява на странния развой на събитията през последните двадесет и четири часа. На лицето му се появи доволна усмивка. Обичаше тази професия именно заради неизвестното в нея.

Заключи кабинета и погледна към плътно затворената врата на Лори в дъното на коридора. Тя явно си беше тръгнала без да се обади. Е, какво да се прави, сви рамене Джак. Вече наистина не знаеше как да се държи с нея.

Спусна се в приземието, отключи веригата на колелото си и го затика по рампата. Метна се на седалката в момента, в който излезе на асфалта, и натисна педалите по посока на Първо авеню.

Както обикновено, ездата до дома беше един от проверените начини да изпусне събраното през деня напрежение. Часът на големите задръствания вече беше отминал и това му позволи да поддържа висока скорост. Слънцето отдавна беше залязло, небето беше сребристо-сиво, с леки виолетови оттенъци, които с всяка изминала минута ставаха все по-плътни. Някъде в центъра на пустия парк дори успя да зърне звезди.

Зави по своята улица и подкара направо към мрежата, която разделяше баскетболната площадка от улицата. Натисна спирачките и видя това, което се беше надявал да види: на корта се водеше разгорещена спортна битка. Забеляза Уорън и Флаш, които тази вечер бяха в различни отбори.

Обзе го нетърпение. Изкачи стълбите до апартамента си на един дъх с колелото на гръб, смъкна дрехите си и започна да навлича екипа. Минута по-късно вече трополеше по обратния път. Когато се изправи край страничната линия беше леко задъхан, но готов за спортни подвизи.

За съжаление току-що беше започнал нов мач. Това означаваше, че ще трябва доста да почака. Отборът на Уорън продължаваше да е на корта, което означаваше, че отново е победил, Флаш обаче стоеше в центъра на групичката чакащи и Джак се насочи към него.

— Хей, човече, как си? — зърна го едрият младеж. Това беше обичайния свободен поздрав на хората, които мереха сили на баскетболното поле и нямаше нищо общо с факта, че през по-голямата част от следобеда бяха заедно.

— Добре — отвърна Джак. — А ти как си?

— Горе-долу — промърмори Флаш без да отделя очи от събитията на корта. — Но ако спечелим последния мач ще се чувствам по-добре!

— Слушай, предадох в лабораторията всички проби от сестра ти — дръпна го за ръкава Джак. — От теб искам да запазиш търпение и да не вършиш глупости преди да сме получили резултатите.

— Аз съм спокоен — сви рамене Флаш.

— Радвам се да го чуя.

Джак все още не беше готов да сподели разочарованието си от негативните резултати на Питър. Предчувствието му, че Кони Давидов е била отровена с нещо, продължаваше да е все така силно.

— Любопитно ми е да видя жилището й — подхвърли след кратка пауза той. — Ти спомена, че е в някакъв квартал с малки дървени къщички… За исторически район ли става въпрос?

— Мисля, че не — поклати глава Флаш. — На кварталът наистина е стар.

— Колко стар?

— Откъде да знам, човече? — сви рамене младежът. — И защо ме разпитваш?

— От любопитство — отвърна Джак. — В Ню Йорк едва ли са останали много квартали със стари дървени къщички… Възможно ли е да са на сто години?

— Някъде там — кимна Флаш. — Мисля, че са били използвани като летни вили…

Джак кимна и направи опит да си представи струпаните на едно място дървени къщи, построени преди цял век с целта да служат за почивка през лятото. Първата му мисъл в тази връзка беше за водопровода и канализацията в квартала, които със сигурност са примитивни. Всъщност, вероятността за индивидуални септични ями без връзка с централната канализация, беше твърде голяма…