Робин Кук - Вектор

— Какво стана с втория ферментатор? — обади се Стив. — Зареди ли го с антракс?

— Да, тази сутрин — кимна Юри.

— Как върви?

— Много добре — съумя да пусне нещо като усмивка Юри. — Зрее много по-бързо от Clostridium botulinum. Ходих да го проверя малко преди да дойдете и направо останах смаян. Още тази вечер ще мога да прибера първата реколта бактерии.

— Тази вечер можем да ти откраднем още един ферментатор, стига да ти трябва — предложи Стив.

— Няма нужда — махна с ръка Юри. — Като се замисля, двата са ми напълно достатъчни. Сигурно ще успея да осигуря нужното количество за четвъртък…

— Наистина ли? — изгледа го Кърт.

— Да.

— Само преди пет минути не беше толкова сигурен — рече подозрително онзи.

— Не бях, но Стив ми напомни за втория ферментатор. Ако работя без прекъсване, вероятно ще мога да събера пет килограма материал, а може би и малко повече…

— Какво може да ти попречи?

— Нищо — сви рамене Юри. — Евентуално няма да излизам с таксито…

— Има още едно нещо, което трябва да направиш пред утре вечер — рече Кърт.

Леката усмивка на Юри бързо се стопи и на лицето му отново се появи загрижено изражение.

— Не се притеснявай — забеляза това Кърт. — Задачата е лесна, поне за теб… Искам писмено описание на работата, свързана с добива на антракс. След операцията ти ще се прибереш в Русия, но ние трябва да запазим ноу-хау, за да можем да си произведем още антракс в случай на нужда…

— Няма проблем — кимна Юри и усмивката му отново се появи. — Мога да го направя, дори ще ми донесе удоволствие…

— Отлично — кимна Кърт, взе книжната кесия от дивана до себе си и я подаде на руснака. Зает да разглежда съдържанието й, Юри не забеляза как двамата приятели незабележимо опипаха собствените си оръжия.

— Лекичко е — установи той след като поклати оръжието в дланта си.

— Да — кимна Кърт. — Марката му е „Глок“, един наистина отличен пистолет. Предпочитаното ръчно оръжие на всички милиции.

— Трябва ли да имам някакви специални познания за него? — попита Юри и измъкна пълнителя. Очите му механично преброиха патроните.

— Насочваш го към зет си и натискаш спусъка — рече Кърт. — Пистолетът ще свърши останалото…

Юри избухна в смях. Пръстът му се уви около спусъка, окото му се присви по посока на хладилника.

— Бум!

С широка усмивка свали оръжието и го остави на масичката.

Кърт и Стив едва забележимо се отпуснаха.

— В торбата има и още нещо — подхвърли Кърт.

— Така ли? — учуди се Юри и бръкна в книжната кесия. Ръката му се появи с някакво малко, увито в целофан пакетче, което изглеждаше пълно с черни косми. Ъглите на устата му започнаха да се разтягат в усмивка, сякаш беше свидетел на някаква шега. — Хей, какво е това?

— Нещо, което взехме от един склад за театрален реквизит докато пътувахме насам — поясни Кърт. — Брада, приятелю…

— За какво ми е брада? — учудено попита Юри.

— За да ти напомня нещо, на което много държим — строго го изгледа Кърт. — Пистолетът може да бъде използван само в краен случай, при абсолютна необходимост. Но ние не искаме да стигаш дотам. Ще откачиш телефона си и ще се държиш далеч от брата на жена си. Никакви контакти с него, никакви разговори. Ще излизаш само след като се увериш, че той не е наоколо. Затова ти е и тази тъпа брада. Ако случайно стане така, че той се появи, гледай да го разкараш. Проблемът е там, че ако използваш пистолета, полицията моментално ще цъфне тук. Няма да им е много трудно да открият с какво се занимаваш в мазето и тогава край на операция „Отмъщение“! Ако това се случи, ние със Стив и цялата АНА ще бъдем много нещастни! Ясно ли се изразих?

— Не се тревожи — махна с ръка Юри. — Ще използвам пистолета само ако трябва да си спасявам живота. Искам го повече за самочувствие…

— Надявам се да е така — промърмори Кърт.

— В крайна сметка операцията е толкова важна за мен, колкото и за вас — добави Юри докато разкъсваше целофаненото пликче. — В никакъв случай не бих искал да я поставя под заплаха… — Извади фалшивата брада и я допря до лицето си: — Отива ли ми?

— Много! — жлъчно промърмори Кърт.

Юри се засмя и прибра брадата обратно в книжната кесия. Кърт стана на крака и тържествено стисна ръката му.

— По кое време да се отбием в четвъртък вечер? — попита той.

— Когато решите — отвърна Юри. — Аз ще бъда готов.

— Отлично. Вероятно ще дойдем малко след мръкване. Ще донеса едно огнеупорно куфарче за инструменти, такива в пожарната има цял куп. Дълго е около седемдесет сантиметра, широко и високо двадесетина. Мислиш ли, че ще бъде достатъчно за кренвиршите?