Робин Кук - Вектор

— Повече от достатъчно — кимна Юри. — Стига да си убеден, че вътре няма остри ръбове. Преди да сложим кренвиршите вътре, ще ги увием в дебела хавлия…

— Това звучи разумно — кимна Кърт и бавно отдаде чест. Юри му отвърна със сериозно лице.

Двамата приятели излязоха навън и тръгнаха по пътечката. Зад гърбовете им се разнесе остро изщракване. Юри залостваше вратата.

— Е, какво ще кажеш? — промърмори Кърт докато даваше контакт.

— Окуражен съм — замислено отвърна Стив. — Отначало беше нервен и това ме настрои скептично… Помислих си, че ще се опъне за антракса, или че ще поиска приоритет на Сентрал Парк пред федералната сграда.

— И на мен ми минаха подобни мисли — призна Кърт. — Но после всичко се подреди. Тоя тип май разбра, че и за него ще е най-добре ако операцията се проведе бързо и без повече протакане. Слава Богу, че решихме да го притиснем. Трябваше да го сторим още преди седмица, но това вече не е толкова важно. Важното е, че операцията ще бъде проведена. А това означава, че другия петък ще се отприщи адът!

— Доволен съм, че копелето прие нашите условия, но пак твърдя, че е шантаво — поклати глава Стив. — Не те ли хванаха нервите като измъкна пистолета?

— Малко — призна Кърт. — Но това се дължеше по-скоро на думите ти преди да влезем при него… Иначе размахваше патлака съвсем като хлапе. А когато си сложи брадата бях готов да припадна!

— Мисля, че идеята ти за писмено документиране на производството на антракс наистина е гениална! — рече с уважение Стив.

— Гениално хрумване — кимна с лека усмивка Кърт и зави по авеню Оушъндрайв. — Дойде ми ей така, сякаш направо от небето. Ако всичко се развие добре, ние с положителност ще имаме желание и за други подобни операции…

Джак обичаше да остава след работно време. Сградата опустяваше, телефоните преставаха да звънят и това му даваше възможност да отхвърли много повече работа, отколкото през деня. През последния час бе зърнал само един жив човек — дежурният санитар, който се плъзна по коридора оттатък отворената врата на канцеларията, тикайки пред себе си влажен парцал на дълга дръжка.

С оглед максималната ефективност на това, което вършеше, той се беше разпрострял из цялата канцелария. Папки с неприключени случаи лежаха дори на пода, а върху бюрото на Чет стърчеше микроскопът за изследване на хистологическите проби. Благодарение на стола с колелца, едрото му тяло се местеше из стаята почти без усилия.

— Господи, останал съм без дом! — простена един глас.

Джак вдигна глава. На прага стоеше Чет и съкрушено оглеждаше претрупаното си бюро.

— Ха! Ето го патологът, когото днес обявиха за общонационално издирване! Къде изчезна, бе човек? Не съм те виждал от сутринта!

— Нали ти казах, че отивам на една патологическа конференция — направи гримаса Чет.

— Каза ли ми наистина? — втренчи се в него Джак.

— Разбира се. В залата за идентификации, където си пихме сутрешното кафе…

— Значи ми е изскочило от акъла — въздъхна Джак, съобразявайки, че по онова време беше загрижен главно за предстоящото си извинение пред Лори. — В главата ми цари пълна бъркотия!

— А в този офис сякаш е минал циклон — отбеляза Чет.

— Май е така — кимна Джак и скочи на крака. — Ей сега ще ти освободя бюрото…

— Няма смисъл — спря го Чет. — Отбих се да си взема куфарчето, защото вътре ми е екипът. Мисля да отскоча до залата…

— Сигурен ли си, че не искаш да си преместя боклуците?

— Абсолютно — кимна Чет и започна да си пробива път между пръснатите по пода папки. — Трябваше да дойдеш на тази конференция. От години не бях присъствал на нещо толкова добро…

— Наистина ли? — равнодушно промърмори Джак и насочи вниманието си към случая с арестанта в полицията, чиито резултати бяха пристигнали от хистологията за рекордно кратко време.

— Особено последния семинар — отвърна все така ентусиазирано Чет и отвори шкафчето си. — Темата беше за зунусите… Онези болести по животните, които могат да се предават и на хора.

— Знам какво е зунуси — направи гримаса Джак.

— Присъстваха почти всички служители от градската ветеринарна служба — продължи Чет, измъквайки куфарчето си. — Останах смаян от проблемите, с които се сблъскват при лечението на един куп болести по животните…

— Аха — разсеяно изръмжа Джак, опитвайки се да открие мозъчните проби на Дейвид Джеферсън.

— Не става въпрос за обичайните болести по домашните любимци — продължи Чет. — Един от докладчиците например твърдеше, че от вчера и днес се наблюдава масово измиране на плъховете в канализацията на Бруклин, чак до Брайтън Бийч…