Робин Кук - Вектор

— Уорън влизал ли е някога на подобно място? — попита той. Двамата се познаваха благодарение на Джак.

— Не.

— Сигурно му е станало лошо когато е видял как балсамират мъртвеца — засмя се Лу.

— Каза, че това било най-гадната гледка в живота му.

— Представям си — продължаваше да се усмихва Лу.

— Нямаше друг начин — вдигна ръце да се защити Джак. Трябваше да е там, за да всява респект у директора. Честно ще ти призная, че останах изненадан от успеха на тази изцяло незаконна операция…

— Защо ми разказваш всичко това — стана сериозен Лу. — Мога ли да ти помогна?

— Питам се дали не можеше да направиш нещо във връзка с трупа — замислено промърмори Джак. — Нямам представа какви са намеренията на опечаления съпруг, в смисъл дали ще го погребва или кремира… Но моето желанието е това тяло да си остане цяло, за да мога на даден етап да му направя една пълна аутопсия… Има ли начин да направиш нещо?

— Сигурно — сви рамене Лу. — Но не и без официалната подкрепа на Съдебна медицина.

— Ето от това се страхувах — въздъхна Джак. — Е, няма лошо, че те попитах… Ще остана тук докато пробите станат готови. Ако има някакви следи от отрова или свръхдоза, със сигурност ще ти звънна един телефон.

— Търси ме на клетъчния — кимна Лу, стана и се насочи към коридора. На прага спря и махна по посока кабинета на Лори: — Мислиш ли, че трябва да се върна и да кажа още нещо на нашата приятелка?

— Според мен си казахме всичко — поклати глава Джак. — Сега тя трябва да преглътне изненадата и да осъзнае важността на информацията.

— Прав си — кимна Лу. — Хайде, чао…

— Пази се — извика след него Джак.

Подреди купчината с необработени случаи върху бюрото, съблече якето си и се залови за работа. Два следобеда подред извън службата бяха напълно достатъчни, за да затъне до гуша.

Кърт зави по Оушънвю лейн. Включи фаровете, тъй като тясната уличка тънеше в мрак, въпреки че небето още светлееше. По асфалта пак се търкаляха празни кутийки от бира и други боклуци. Спря пред гаража на Юри и побърза да изключи светлините и мотора.

— Доволен от всички свои решения, с изключение на едно — мрачно поклати глава Стив. — Не биваше да даваме пистолет на това комунистче. Това никак не ми харесва!

— Нямахме избор, по дяволите! — оплака се Кърт. — Той изпитва смъртен ужас от зет си, защото онзи се заканил да го убие.

— Не съм забравил — кимна Стив. — Но копелето е прекалено откачено, за да му се поверява оръжие. Не помниш ли какви ги дрънкаше за дървото без корен? Като нищо може да го насочи и срещу нас!

— Няма, защото ние сме му единствените приятели! — гневно отсече Кърт. — Освен това той едва ли е стрелял някога и сигурно не би могъл да уцели купа сено от две крачки… Ти нали си носиш патлака?

— Разбира се — отвърна Стив.

— Аз също — кимна Кърт. — Няма начин да не се справим с някакво си смотано русначе! Хайде, ела да свършим тази работа!

Слязоха от кабината и се насочиха към входната врата. Кърт носеше кафява книжна кесия.

— Главното е той да продължава да работи в лабораторията… след като за тази цел му трябва патлак, ще му дадем и патлак. Вече сме близо до финала и не можем да компрометираме операцията само защото Юри го е шубе от някакъв негър!

— Но с патлак бойците вероятно ще го държат под контрол доста по-трудно — отбеляза Стив.

— Глупости! — спря се да го погледне Кърт. — Нима наистина мислиш, че един автоматичен глок може да се опре на дузина калашници? Я се стегни!

— Прав си — промърмори Стив, но съмнението в гласа му остана.

— Прав съм я! Изпращаме бойците в момента, в който приберем своя дял от антракса и го складираме в „Бялата гордост“. С глок или без глок, мисията им ще приключи за пет секунди. А след това тая шибана къща ще бъде погълната от пламъците!

— Добре, добре — размаха ръце Стив. — Просто исках да съм сигурен. Защото колкото повече мисля по въпроса, толкова по-абсурдна ми се струва идеята му да ръси антракс из Сентрал Парк!

— И аз мисля така — кимна Кърт. — Сентрал Парк изобщо не е военен обект, какъвто е федералната сграда „Джейкъб Джавитс“…

— Освен това той твърди, че неговата операция ще вземе далеч повече жертви от нашата — добави Стив. — С това не мога да се съглася, тъй като мощната вентилационна система на сградата ще изхвърли спорите и в околността. Един Господ знае колко ще бъдат жертвите, нали?

— Точно така — кимна Кърт. — Заразата ще се насочи на изток, към съдебната палата. Какво по-хубаво от това?